Филипп Ле Руа - Портата на месията

Симон дочу шум. Идваше от площадката на стълбището. Стана и забеляза сноп светлина под входната врата. Параноята не го напускаше. Трюф, който имаше усет за реалността, не помръдваше. Симон се върна на дивана и препрочете последните си бележки.

В своите трудове професорът Фредерик Манс и историкът Симон Клод Мимуни отбелязваха, че войнстващото доктринално наследство на назареите се простира чак до зараждането на исляма. Мюсюлманите, наследници на агресивната идеология на назареите, - чиято цел била отвоюването на Светите земи и възстановяването в тях на легитимния им култ и царство - разширили доктрината на назареите до универсалното месианство. Мюсюлманите не се задоволявали да завоюват само Светите земи, а като истински вярващи се смятали призвани да освободят Цялата земя от Злото! Месията, чието повторно идване се очаквало, щял да оглави войските им и да гази в кръвта на победените неприятели.

Всичко съвпадаше. Парчетата от пъзела, които Симон грижливо събираше, му позволяваха да възстанови скритата от човечеството историческа картина. Доказателствата бяха налице.

Нов шум го изтръгна от мислите му. Леко поскърцване, последвано от лай. Този път Трюф бе решил да брани територията си. Симон безшумно се приближи до вратата на апартамента. Дръжката на бравата помръдна. Той завъртя ключа и рязко отвори вратата, но нечии стъпки бързо се отдалечаваха по стълбището. Симон се втурна надолу през стъпало, на завоя се удари в стената и отхвръкна, хвана се за парапета, увеличи скоростта, стигна до изхода, блъскайки се в ъглите, и изскочи на улицата. Една кола светкавично потегли с рев на двигателя, докато вратите й са затваряха в движение. Симон не успя да види регистрационния й номер, защото такъв нямаше.

Качи се задъхан в асансьора. Трюф го чакаше на площадката и въртеше опашка. Зад него стоеше Саба по гащи и потник, с разрошена коса.

- Какво правиш тук? - сопна му се тя.

- Ти ме помоли да остана през нощта.

- Но не ти казах да се забавляваш с кучето в 5 сутринта.

- Случи се нещо друго.

Той влезе и затвори вратата. По начина, по който я гледаше, Саба осъзна, че е почти гола. Бързо се скри и след няколко секунди се появи с халат. Ала предишната картина се бе запечатала в ума на Симон.

- Някой се опита да влезе - каза той.

Саба си проправи път сред купчините книги на пода и се отпусна в един фотьойл.

- Ти си въобразяваш - отсече тя.

- И Трюф също. Той долови нечие присъствие. Някой се опитваше да влезе.

- Видя ли кой беше?

Симон поклати отрицателно глава.

- Саба, не трябва да съм край теб. Поставям живота ти в опасност.

- Не можеш да си отидеш сега.

- Напротив, не ти давам възможност за избор.

- Няма да ми диктуваш какво да правя.

- Тази работа засяга само мен. Тя води към моя произход и към убийците на родителите ми.

- Както и към произхода на Корана. Следователно засяга и мен.

- Що се отнася до Корана, загадката е решена. Неговите вдъхновители са назареите, далечните наследници на общността, основана от брата на Иисус. Те са истинските създатели на исляма. Халифите са доразвили религиозната доктрина, като се постарали да заличат всяка следа, оставена от истинските автори. Проблемът е в това, че преиначеният по политически причини произход на Корана, се е превърнал в колективна вяра, която днес изключително трудно може да бъде оспорена.

- Осъзнаваш ли чудовищността на твърдението си?

Той й предаде накратко откритията, които бе направил през нощта.

- Баща ми бе оставил доказателства, но те изчезнаха. Мустакатият, когото срещнах в Париж, потвърди съществуването им. Старинната карта на Сирия е едно от тях. Трябва да открия останалите, за да узная какво е искал да ми разкрие Пол.

Симон прибра вещите си и метна сака на рамо.

- Защо постъпваш така, Симон?

- Току-що ти обясних.

- Не смяташ, че съм достойна да науча истината ли?

- Не е вярно.

- Кажи ми истината, Симон.

- Сбогом, Саба.

- Къде отиваш?

- Далеч.

- Нека поне ти предложа чай, преди да тръгнеш.

Без да дочака отговор, тя отиде да кипне вода. Той не помръдна, не можеше да хлопне вратата зад гърба й.

- Добре, но след това си отивам.

- Защо „далеч“? - извика тя от кухнята.

- Така е по-добре за двама ни - измънка Симон.

- Какво каза? - попита тя, като се връщаше с две чаши.

- Истината е далеч от тук.

- Вярваш ли, че назареите все още съществуват?

- Ако за нещо не се говори публично, това не означава, че не съществува.