Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Завийте надясно - обърна се Симон към шофьора.

- Не е в нашата посока.

- Правете каквото ви казвам!

Той сложи двеста лири на седалката до водача. Шофьорът превключи на по-висока скорост.

- Искам да се изплъзнем от съпруга на любовницата ми - поясни Симон. - Той е много груб човек и е в състояние да ви съсипе колата. Ако му избягаме, ще ви платя колкото поискате.

Шофьорът се стресна, но бързо се окопити, мотивиран от банкнотите. Майсторски се запровира между колите в центъра на града и стигна до летището без ланд роувъра след себе си.

Симон се настани в самолета и се съсредоточи върху следващия етап: да проучи толкова търсената карта на Сирия, която по всичко личеше, че го засяга пряко.

Моите открития не само нарушиха световното равновесие, но бяха свързани с най-мрачните страници от историята. Какво ли още ме очакваше, след като тъкмо те бяха предопределени да осветлят произхода ми?

Париж бе потънал в сивота. За разлика от Лондон, дъждът придаваше на френската столица погребален вид в унисон с изражението на пътниците в RER В [15] Регионална железопътна мрежа, обслужваща Париж и неговите предградия. В зависимост от посоката, линиите носят инициалите А, В, С, D и Е. - Б. пр. , който пресичаше града от север на юг. Тук никой не очакваше Симон. Нито пък другаде. Той отново си помисли за Саба. Тя му бе оказала неоценима помощ. А неговото поведение към нея бе непростимо. И все пак той не се бе примирил с мисълта да заличи красивата сирийка от живота си.

Слезе на станция „Шан дьо Марс“ и повървя пеша до кооперацията на Саба. Часът бе 21,30. Изчака някой да отвори вратата, за да се промъкне във входа. Качи се на четвъртия етаж и позвъни. Трюф излая, което означаваше, че Саба е прибрала кучето си. Но не си беше у дома. Симон поговори на Трюф, за да спре да лае, седна на изтривалката и задряма.

Събуди го глас тъкмо когато се втурваше към някаква каменна стена.

- Какво правиш тук?

Симон отвори очи и видя Саба.

- Не бях ли достатъчно ясна?

Той се опита да я омилостиви с картата на Сирия.

- Истината за Корана не те ли интересува вече?

- Досега живях спокойно и без нея.

- Излиза, че приемаш спокойно илюзията и лъжата?

- Не приемам пиянството, нито грубостта. Пусни ме да мина.

Тя отвори вратата, Трюф изскочи и се хвърли към Симон. Саба извика на кучето да мирува и го прибра. Тъкмо щеше да затвори, когато Симон подпря вратата с крак.

- Вземи я - каза той, като й подаваше картата. - Прави с нея каквото пожелаеш. Изгори я, ако искаш. Готов съм да платя тази цена с надеждата един ден да ми простиш.

- Как я намери?

- Изчаках пратеника пред червената кутия.

Тя взе картата и затръшна вратата под носа му. Симон си тръгна. Долу, на тротоара, го обзе желание да забрави всичко. Не знаеше къде да отиде и машинално се отправи към дома на родителите си. Дали още бе под наблюдение?

Изведнъж някой го хвана за крака със странно ръмжене.

Трюф го бе настигнал.

- Какво правиш тук? - изуми се Симон.

Кучето сложи предните си лапи върху гърдите му, сякаш го канеше на валс. Стопанката му не се виждаше. Симон пое обратно, за да отведе немската овчарка до дома й. Когато стигнаха пред апартамента на Саба, не му се наложи да позвъни. Вратата веднага се отвори.

- Влизай - каза тя.

Масата в хола и канапето бяха отрупани със свещени книги, атласи и научни трудове. Саба ги бе взела от библиотеката си, а Симон бе извадил редките книги на баща си, които бе открил в „Либрери дьо Пари“. Двамата бяха разгънали картата на Сирия на пода и я изучаваха, легнали по корем. Симон беше въодушевен от присъствието на младата жена, защото той неизменно я свързваше със своите изследвания за произхода на Корана.

Саба му бе дала втори шанс. Симон не знаеше дали го дължи на подарената й безценна карта, или на присъщата добрина на младата жена. Тя не му бе дала никакво обяснение. Въпросът беше приключен.

- Виж... тук!

Саба сочеше една точка на картата, наречена Мека.

- Нима в Сирия е съществувал град Мека? - удиви се тя.

- Сирийската Мека се упоменава в Библията - потвърди Симон, като отвори Втора книга Царства от Стария завет.

После се зачете в останалите произведения, принадлежали на Пол, и в частност в „Meccan Trade and the Rise of Islam“ [16] „Търговията в Мека и възходът на исляма“ (англ.). - Б. пр. от специалистката по исляма, Патриша Кроун: отличен справочник за произхода на Мека, публикуван през 2004 година. Бележките на баща му го препращаха към творбата на Ван Ес „Frühe Mu’tazilitshe Häresiographie“ [17] „Първа историография на мутазилитската ерес“ (нем.). - Б. пр. , публикувана през 1871-ва в Бейрут, както и към книгата „Tarikh al-islam“ [18] „История на исляма“ (араб.). - Б. пр. от Мухаммад Ахмад ал-Далаби, появила се през XIV век в Кайро. Симон имаше един екземпляр от първата, а за втората намери информация в интернет.