Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Хитър стар пръч!... Ти заобиколи пощенската кутия... Хе! Хе!... Но не за да маркираш територията си, а за да... Хе! Хлъц!... да пуснеш вътре картата на Сирия...! И да си я прибереш утре, когото събират пощата. Сър Алекзандър Колдуел, ти си гений!

Симон погледна часа. Беше трийсет минути след полунощ. Реши да отиде до пощенската кутия и да я отвори насила, за да провери предположението си. Излезе от стаята, ала коридорът се олюля застрашително. Върна се обратно, отиде в банята и повърна алкохол и стомашен сок. Не бе в състояние да направи дори една нормална крачка. Сам си бе сложил букаи на краката.

- Къде се запиля куртизанката? - изфъфли той. - Ако беше тук, щеше да ми помогне.

Симон изведнъж се уплаши, че хрумването му ще се удави в алкохолните пари и че на сутринта махмурлукът ще замъгли откритието му. Затова го записа с криволици в тефтерчето на Пол, като се надяваше, че като изтрезнее, ще може да го прочете. Беше един часът след полунощ.

Набра номера в стаята на Саба, но сгреши и събуди друг клиент, който го наруга. Опита отново, остави слушалката встрани от телефона, за да звъни непрекъснато, засмука бутилката и... заспа.

Някой блъскаше по вратата.

Симон повдигна глава, стори му се, че я удря, легна отново и пак опита да се надигне. Всяко движение му причиняваше непоносима божа в черепа. Завлече се в посока на шума, който резонираше в слепоочията му. На вратата стоеше Саба в почти свлечена червена рокля. Косите й бяха разрошени. Презрамката й падаше на рамото.

-Виждам, че добре си се забавлявала! - установи Симон.

Саба го бутна навътре, той се залови за дръжката на вратата и се олюля срещу стената. Тя влезе в стаята и всичко й стана ясно. Той се обърна към нея, сякаш тя бе неканен гостенин в разхвърляна къща.

Може би сънуваше? Потърка очи, ощипа се, изхълца и се втурна към тоалетната да повърне. Когато излезе, Саба все още стоеше там и беше бясна.

- Ти си се напил.

- Колко си наблюдателна.

- Когато се прибрах, телефонът ми звънеше от един час. Не си затворил слушалката. Един от клиентите се оплакал на рецепцията. Уплаших се, реших, че се е случило нещо.

- Ти се появяваш посред нощ, за да... ми разказваш историите на клиентите на хотела ли?

- Какво ти става, Симон?

Краката му се огънаха и той се олюля. Тя се опита да го задържи прав, но загуби равновесие. Двамата паднаха на леглото. Симон я затисна с цялата си тежест, хвана ръцете й и се опита да я целуне.

- Пусни ме, Симон! Причиняваш ми болка!

Той се обърна настрана. Тя се изправи и тръгна към вратата.

- Утре се връщаме в Париж. След това не искам да чувам за теб.

Симон насочи укорително пръст към Саба.

- Докато ти флиртуваше, аз напреднах. Знам къде е картата на съкровището.

- Къде е?

- В червената кутия! Трябва само да изчакаме пратеникът да дойде, за да я вземем.

- Какви ги говориш?

Той й отвърна на арамейски и потъна в неспокоен сън, докато тя затръшваше вратата след себе си.

Мъж и жена му говореха нещо. Симон завъртя очи в орбитите си и изпита ужасна болка. Помоли двамата да изчакат няколко секунди, докато се адаптира, и най-накрая разбра, че си има работа със заместник-директора на хотела и с камериерката. Опитваха се да му кажат, че часът за освобождаване на стаята е отминал. Симон помоли за допълнителен половин час, за да се съвземе, измие и опразни помещението. Заместник-директорът го упрекна, че стаята е в отвратителен вид.

- Ще ви платя щетите - увери го Симон.

- Платени са вече. Приятелката ви уреди всичко.

- В такъв случай престанете да се вайкате и отидете да хокате други клиенти.

- Ще ви помоля кракът ви никога повече да не стъпва в нашия хотел.

- Уверявам ви, че на излизане ще си изтрия краката и вие повече няма да имате честта да ме видите. А сега се махайте! Трябва да остана сам, за да се приведа в приличен вид.

Той ги изгони, застана под благотворния душ и се запита каква ли е била неговата нощ и какъв ли ще бъде денят, който започваше толкова зле. Излезе от банята и прочете бележките, които бе надраскал в тефтерчето. Те бяха неразбираеми. Ръката му дори бе продължила да драска върху бюрото. Напъха дрехите си в сака и почука на вратата на Саба, но не получи отговор.

Слезе на рецепцията, където трима служители се преструваха на заети.

- Има ли съобщение за мен?

Подадоха му плик, в който имаше пари и писмо от Саба, в което тя казваше, че повече не иска да го види. В послепис му даваше телефонния номер на Иън Маккълок, в случай че има нужда от помощ. „Противно на онова, което си мислиш, той е джентълмен и ще съумее да те измъкне от неприятностите, които, изглежда, много ти се нравят.“