Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Никое произведение на изкуството не е сравнимо с вашата красота - разнежи се той.

Саба му благодари, но му припомни, че разполагат само с десет минути и не бива да ги губят в ласкателства.

Колдуел ги въведе в библиотеката. Настани ги около една маса и отмести част от стена, зад която се появи блиндираната врата на огромен сейф.

- Ти съхраняваш картата в сейф? - удиви се Иън.

- Правя го не заради пазарната й стойност, а заради предизвикателството, което се съдържа в нея. Ако оценителят на търга знаеше това, едва ли щеше да й определи толкова ниска цена. Той дори нямаше да се осмели да я обяви за продан. Но в наши дни малко хора могат да разчитат карти.

- Повечето се осланят на джипиесите.

- Какво е предизвикателството, за което споменахте? - попита Симон.

- Религиозната власт.

Той извади руло хартия и внимателно го разгъна на масата. Жестовете му бяха отмерени. Моментът - изключителен. Върху пожълтялата напукана хартия от XIII век бе изобразена древната карта на Сирия с оригиналните имена на градовете и селата.

- Мога ли да я снимам? - попита Симон, който бе взел дигиталния фотоапарат на Саба.

Колдуел се обърна към Иън, който потвърди, че на Симон може да се има доверие.

- Снимайте, но при едно условие - каза колекционерът, - никога да не разкривате източника.

- Тази карта наистина ли е била съставена от мюсюлманин? - попита заинтригуван Симон.

- Да, от географа Якут. Останали са само два екземпляра: този пред вас и още един, ревниво пазен в сейф в Египетския институт в Кайро.

Симон се изправи над картата, за да я обхване цялата в кадър. В момента, в който натискаше копчето, светлината угасна. Всичко наоколо потъна в тъмнина.

В библиотеката отекна глух шум.

Обърна се стол.

Дочу се вик.

Саба освети масата с мобилния си телефон.

- Картата! - извика тя.

Картата бе изчезнала.

Някой скочи през прозореца в градината. Симон се втурна подире му, падна в леха с камелии и се претърколи в тревата. Крадецът бягаше изключително бързо. Симон го преследваше с лекота през красивата градина чак до стената от жив плет, през която успя да премине, но се удари в тухлената ограда на съседната къща. Как ли беглецът я бе прескочил? Симон се покатери на едно дърво, чиито клони се издигаха над металните шишове, забодени в оградата. Ловък като маймуна, той се залюля, премина от другата страна и се приземи срещу лаещ, свадлив дакел, хукна към решетестата врата, прескочи я и се озова на пустата улица. Закова се на място като ловно куче, за да долови с очи или с уши присъствието на крадеца.

В светлината на улична лампа, върху една от фасадите се очерта сянка, която тутакси се стопи в мъглата. Симон се втурна натам, прекоси мост над някакъв канал, докато ехото от стъпките му върху мокрите павета кънтеше в ушите му. Крадецът бягаше към центъра на Мейда Вейл, за да изчезне в тълпата, в уличното движение и шума. Симон не го изпускаше от очи. Ненадейно злосторникът спря и се скри зад една червена пощенска кутия, която се виждаше от всички страни. Изведнъж, появил се сякаш от нищото, към него се втурна силует с качулка и беглецът бе принуден да изскочи иззад нелепото си прикритие. В същото време се появи кола, която с голяма скорост връхлетя отгоре му и го подхвърли като билярдна топка. Всичко това се случи в един миг. Симон спринтира. Ала силуетът с качулката вече се бе навел над жертвата, чието тяло се бе ударило в един парапет. Стъклото на колата откъм шофьора се отвори и от него проблясна оръжие, насочено срещу Симон, който с плонж се хвърли към тъмната страна на улицата.

Колата подмина изплашена двойка. Очевидците звъняха на полицията, а през това време Симон, обладан от лошо предчувствие, бързаше към крадеца на картата, който лежеше в канавката. Беше облечен с тъмносиньо сако, дънки и маркови обувки.

Беглецът беше сър Алекзандър Колдуел.

Саба и Иън пристигнаха при Симон заедно с полицията. Застанали встрани от оградения периметър, те се опитваха да хвърлят известна светлина в тази мъглява лондонска афера.

Крадците се бяха възползвали от изключената аларма, тъй като сейфът беше отворен, и се бяха промъкнали в дома на сър Колдуел, за да вземат картата. Единият от тях бе изключил главния прекъсвач, докато другият бе влязъл в библиотеката. Сър Колдуел бе реагирал светкавично, като бе избягал с картата. В настаналата бъркотия Симон го бе взел за крадец и се бе опитал да го настигне заедно с двамата бандити.