Филипп Ле Руа - Портата на месията

След малко се появи с дънки и отворен суитшърт, от което на Симон му се зави свят.

- Хрумна ми нещо - каза тя. - Ще се обадя на един познат в Лондон. Той може би познава твоя колекционер. Как му е името?

Симон бръкна в джоба на якето си, но задържа ръката си.

- Да не би да ми нямаш доверие? - подхвърли обидено Саба.

- Мустакатият ме помоли да не давам името на никого.

- Щом предпочиташ да се довериш на един непознат вместо на мен, твоя работа.

Тя отиде в кухнята и включи фурната.

- Обичаш ли риба?

- Да.

- Съвсем прясна е.

Саба извади от хладилника една дорада.

- Саба, прости ми. Не става въпрос за доверие.

С бързината и сръчността на търговец на риба, тя изчисти и изплакна дорадата, след което я изсуши на домакинска хартия.

- За какво става въпрос тогава?

Саба сряза един лимон на две.

- Можеш ли да ми помогнеш? - попита тя.

- Нищо не разбирам от готвене.

- За помощник ставаш.

Тя намаза дорадата с половината лимон и помоли Симон да изстиска сока на другата половина, за да маринова рибата. Той свали якето и нави ръкавите си.

- Не искам да те замесвам в тази история - опита се да се оправдае той.

- Измий още един лимон, ако обичаш.

Саба наряза лимона на тънки резенчета.

- Мога да ти отворя някои врати, за да спечелиш време и да си спестиш главоболия - възрази тя.

Откъсна два дафинови листа от една саксия и стръкче мащерка. Жестовете й бяха бързи и точни. Тя готвеше като командос в акция.

- Каква е тази твоя връзка в Лондон? - попита Симон.

- Обели глава лук и го нарежи. Люти ми на очите. Не искам да плача пред теб, за да не си помислиш, че оплаквам съдбата ти.

Симон никога не знаеше дали тя говори сериозно. Съсредоточи се върху задачата си. През това време Саба отиде да вземе бутилка бяло вино. Върна се и заяви:

- Казва се Иън Маккълок. Директор е на Отдела за комуникации и научни изследвания в НКЮОК.

- НКЮОК?

- Националната комисия за ЮНЕСКО на Обединеното кралство. Иън познава всичко стойностно във Великобритания, както и повечето колекционери на произведения на изкуството. Той би могъл да ти организира среща. Би ли отворил бутилката?

- И защо би направил това?

- Влюбен е в мен.

- О, разбирам. А ти?

Тя постави двете чаши на столчета върху кухненската маса.

- Искаш ли бяло вино?

- С удоволствие.

Саба му сервира вино, а на себе си наля вода.

- Няма ли да пиеш?

- Ще пия, но не алкохол.

- Не ми отговори.

- По повод на какво?

- На чувствата ти към въпросния Иън Маккълок.

Саба вдигна чашата си за наздравица и каза:

- Не е твоя работа.

- Да не те засегнах?

- Всъщност какво искаш да ми кажеш?

Тя остави чашата и сложи ориза да заври в една тенджера.

- Поискаш ли му услуга, ще станеш негова длъжница - заяви той.

Саба извади рибата, потопена в лимоновия сок, и я сложи в тава.

- В най-лошия случай ще преспя с него и ще бъдем квит.

- Какво?

Тя сложи върху дорадата резенчетата лимон и лук заедно с дафиновите листа и мащерката и се обърна към Симон:

- Вярваш ли, че ще го направя?

- Не мога да свикна с чувството ти за хумор - призна си той.

- Надявам се поне да свикнеш с кухнята ми.

- Подай ми зехтина.

Тя поръси рибата със зехтин.

- И сол, ако обичаш.

- Солницата е пред теб.

- Не я виждам.

Симон сложи кърпата на масата, повдигна я с жест на илюзионист и солницата се показа.

- Как го направи?

- Талантлив съм.

Саба посоли рибата, сложи черен пипер и пъхна тавата във фурната.

- Ще изведа Трюф. А ти през това време използвай таланта си да почистиш кухнята и да наглеждаш печеното.

Когато Саба се върна, Симон беше клекнал пред фурната и се питаше дали рибата е готова, или не. Междувременно бе сложил масата.

- Рибата прегаря! - извика Саба.

- Така ли?

- Не усещаш ли по миризмата?

- Усещам, че мирише вкусно.

- Това означава, че вече е препечена.

Симон се отдръпна, настъпи Трюф, изгуби равновесие, хвана се за дръжката на една тенджера и падна заедно с нея.

- Контузихте ли се, агент Симон Ланж 007?

- Съжалявам.

- Като те гледам колко си сръчен в кухнята, се питам как ще се справиш с мисия Лондон.

- Много смешно.

- Обадих се на Иън.

Тя поръси рибата с нарязан кориандър.

- Кога му се обади?

- Докато разхождах кучето.

- Е, и?

- Той познава твоя човек.

Саба му подаде листчето, на което беше написано името на британския колекционер.

- Можеш да го сложиш обратно в джоба на якето си.