Филипп Ле Руа - Портата на месията

Книжарят първи заслиза по стълбата към влажната и миришеща на мухъл изба. Запали неоновата лампа, която огря със студената си светлина лабиринта от книги. Симон вървеше плътно подире му от страх да не остане сам. Плъховете се бяха отдали на дискретно угощение. Книжарят спря пред два сандъка, препълнени с томчета от всевъзможни жанрове.

- Тук трябва да са книгите на баща ви.

- Как познахте?

- Това ми е работата. Купил съм ги през първата половина на 2012-а. Сред тях има заглавия, които не съм подредил в магазина, защото не отговарят на условията, които ви изброих.

Симон се запита какво ли разбираше букинистът под „подредил“ и без да се бави, се зае със съдържанието на първия сандък. В него имаше какво ли не, от готварски книги до трудове по етнология, криминални и юношески романи. На повечето от тях липсваха кориците, както някоя и друга страница или пък в полетата бяха водени бележки. Сърцето на Симон се сви, когато попадна на „Речник на гъбите“. Дали не беше на баща му? Той трескаво се зае да проучи съдържанието на втория сандък, където книгите бяха в още по-лошо състояние. Повечето от тях бяха разръфани и мокри. Една покрита с миши изпражнения Библия се бе озовала между шпионски роман и манга с откъсната корица. Симон разпозна изданието, което притежаваше Пол. Някои пасажи бях подчертани. Това откритие го окуражи. Той продължи да търси сред слепналите от влагата и времето анотирани издания. Изрови прословутия, покрит с мухъл, трактат на Луксенберг, както и „Историческа топография на антична и средновековна Сирия“ от Рьоне Дюсо. Симон разтвори „Историческата топография“ много предпазливо, защото се боеше да не се разпадне в ръцете му. Раздели първите слепени страници и установи, че екземплярът има посвещение. Мастилото се бе разляло, но текстът все още се четеше:

На Анри,

за нашето приятелство,

на Халдееца, от когото научихме всичко,

и за Сирия, от която има толкова много да научим.

Пол

Осиновителят му бе написал на биологичния му баща посвещението в книгата „Историческа топография на антична и средновековна Сирия“! Пол навярно бе взел книгата от дома на Анри след смъртта му.

Симон трескаво обръщаше страниците и неволно скъса една. В дъното на сандъка нещо мърдаше. Остра опашчица се плъзна покрай „Пътеводител на Лаос“ от 1982 година. Лапичките се отправиха към медицинската енциклопедия, която бе станала на решето.

- Ако намерите нещо интересно - каза книжарят леко смутен от нежеланото присъствие на гризача, - качете се горе да го разгледате на спокойствие.

Симон грабна намереното и го последва.

- Можете да вземете всичко. Тъкмо помещението ще се поразчисти - предложи книжарят.

- Ще ви го платя на килограм, става ли?

- Не, и бездруго вашите книги са изхранили цяло мише семейство.

- Може ли да ги разгледам тук?

- Разбира се, няма да ми пречите, стига да не пушите.

Симон започна да проучва бележките, водени навярно от Анри, тъй като почеркът им се различаваше от почерка на посвещението.

В библиографията в края на книгата две заглавия бяха обградени от ръката на баща му. Симон попита букиниста дали ги има.

- Или са продадени, или още са долу в склада.

- Освен ако баща ми изобщо не ги е притежавал.

- Възможно е. Заглавията са редки и много трудно се намират.

Вниманието на Симон бе привлечено от 22-ра страница на „Историческата топография на антична и средновековна Сирия“. Там много изречения бяха подчертани, а едно от тях дори с две черти:

...в Сирия имената на населените места се запазват с хилядолетия...

В горната част на страницата Анри бе написал:

Защо имената на Ал-Курайшие и на Мека са били сменени?

Встрани от таблицата, в която Дюсо бе описал сменените имена на области и села в Сирия, Анри бе дал няколко възможни отговора:

Войни?

Нашествия?

Развитие на езика?

Желание да се прикрият смущаващи доказателства за произхода на Корана?

Съмнението, породено от въпросите на Анри, се настани в душата на Симон, той затвори книгата и благодари на букиниста, който му подаде найлонова торбичка, за да отнесе намереното. Излезе на улицата и провери дали някой не го следи. Една кола потегли бавно и се изравни с него. Симон сви в странична уличка, продължи тичешком по еднопосочна улица и връхлетя в едно кафене. Седна в дъното, за да си поеме дъх сред уханията на анасон и си поръча кафе.

Произведението на Дюсо заслужаваше да бъде проучено подробно. Френският специалист по Близкия изток бе възстановил картата на Сирия, като бе използвал древни карти, теренни наблюдения на географи, изследователи и пътешественици, които някога бяха дали имената на местата и търговските пътища, тъй че неговата карта можеше да наруши световния ред. В продължение на хилядолетия имената на местата бяха останали непроменени, с няколко изключения. Тъкмо тези изключения бяха привлекли вниманието на Дюсо и... на Анри. На 153-та страница авторът уточняваше, че в селището Ал-Курайшие, едно от трите населени места за почивка по пътя на керваните между Латакия и Антиохия, живеели нану-ел-курайши, чието потекло било курейшитско. След време обаче името на селището било променено на Каузия. В полето Анри бе добавил доста бележки, някои от които бяха неразбираеми: