Филипп Ле Руа - Портата на месията

- След колко време ще излезе резултатът от разследването?

- Срокът е от един до три месеца в зависимост от случая. Тогава протоколът се предава на прокурора, префекта и застрахователя. Вие да не би да мислите, че излизането от пътя е било предизвикано?

- Това е само хипотеза.

- Тя непременно ще бъде проучена от следователите. Вие можете да споделите с тях подозренията си. Но нищо не я подкрепя. Освен това трябва да знаете, че подозренията се насочват към бенефициента на застраховката живот.

- В момента на катастрофата аз се намирах на хиляди километри от случилото се.

- В такъв случай не трябва да се безпокоите, напротив.

- Как така, напротив?

- Баща ви сключи застраховка живот във ваша полза. Застрахователят е длъжен да я изплати, нищо, че тече разследване. Той може да си я вземе обратно, ако се докаже, че има измама... или престъпление. Моля да ме извините, на ако искате повече информация, обърнете се към полицията или чакайте да излезе протоколът от разследването.

Вернер го придружи до асансьора и му подаде отпусната си ръка за сбогуване.

Симон не отиде в полицията. Да сподели съмненията си означаваше да ги насочи към себе си. Пол не пиеше алкохол. Особено преди да седне зад волана. Бяха го насилили да пие и замаскирали убийството му като катастрофа. За Симон бе невъзможно да го докаже. Дори и да успееше, полицията нямаше да открие престъпниците, преследвали Пол цели трийсет години.

Симон намина в своя квартал недалеч до кооперацията на родителите си. Срещу входа бе спряла камионетка. Зад волана дремеше някакъв тип. Макар и отвън, апартаментът продължаваше да бъде под наблюдение. Двамата въоръжени мъжаги, които бе събудил, навярно се бяха изнесли.

- Търсите ли нещо?

Симон се обърна и видя възрастна дама с фризирана коса.

- Ами... търся най-близкия... букинист.

- „Ла Либрери дьо Пари“.

Любезната госпожа предложи да го придружи, защото живеела в същата посока. След оживен разговор за руската литература, Симон се раздели с нея пред входа на кооперацията й.

Табелата на „Либрери дьо Пари“ беше окаяна. Хаосът, който цареше вътре, напомняше общинска библиотека след земетресение. Купчините стари книги заплашваха да се срутят всеки момент върху безстрашните клиенти, дръзнали да стигнат до дъното на книжарничката. Човек се препъваше в Шекспир, удряше се в Достоевски, стъпваше върху Камю.

Симон си проправи път сред безсмъртните страници до младежа с щръкнала коса и сенки под очите. Книжарят четеше. Най-неочаквано той вдигна едновременно поглед и показалец:

- „Избраникът е този, когото Божият пръст приковава към стената.“

- Какво казвате?

- Чета Сартр. Обожавам тази книга: „Дяволът и Господ Бог“. Чели ли сте я?

- Не съм.

- Какво желаете?

Симон му обясни, че търси голямо количество книги, които баща му навярно е продал на килограм.

- Понякога купувам книги на килограм. Обикновено ги струпвам в склада.

- Бихте ли проверили?

- Знаете ли кога баща ви ги е донесъл?

- Не зная. Ще ви бъде по-лесно да потърсите в компютъра по параметър „Тегло“, вместо по параметър „Дата“.

- В компютъра ли? Вие се шегувате. Тук използваме единствено хартия.

Младежът отвори един разнебитен шкаф и извади оттам прашни счетоводни книги. Подаде една от тях на Симон.

- Търсете в първата колона. В нея отбелязвам количеството. Ако попаднете на голяма цифра, продължете до края на реда и ще видите името на продавача.

Само след десет минути търсене в счетоводната книга за 2012 година Симон откри, че Пол Ланж е продал трийсет кашона книги.

- С общо тегло шестстотин килограма - установи книжарят. - Повече от половин тон! Тук са останали само непродаваемите.

- Какво означава „непродаваемите“?

- Повредените, с ръкописни бележки в полетата или книгите, чиито заглавия хората не разбират.

- Много такива ли има?

- Хора, които нищо не разбират ли? Колкото искате!

- Говорех за неразбираемите заглавия.

- Какво ще кажете за „Великолепната молитвена възхвала на празника“?

- Страхотно е, наистина.

- Рядка перла. Авторът е Себастиен Руйар [12] Себастиен Руйар - френски писател (края на XVI век-1639). -Б. пр. .

- Какво правите с тях?

- Пазя ги. Нищо не изхвърлям, нито пък унищожавам. Случва се да се появи някой ексцентричен тип и да ми поиска трудно откриваемо заглавие, което аз намирам в склада.

- Мога ли да надникна в склада?

- Разбира се, но ще ви трябва водач.