Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Ще ги намерите. Ние ще направим всичко възможно да улесним нещата и да ви закриляме.

- Кои сте „ние“?

- Аз и неколцина приятели, които желаем да възстановим истината и да пренапишем историята.

- Срещу кого ще ме закриляте?

- Срещу Съединените щати, Саудитска Арабия, Катар, Сирия, Израел, Русия, Ватикана, Ал-Кайда, мафията и т.н., и т.н.

- Само срещу тях ли? Изброените май са предостатъчни.

- Вие сте на мушката им и нашата работа е деликатно да ви хванем за рамото, за да ви отклоним от траекторията на куршума, изстрелян към вас.

- Смятате, че ме успокоявате?

- Смятам, че ви пазим.

- От колко време ме следите?

- Откакто сте в опасност.

- Какъв кошмар! Дано сънувам!

Мъжът му подаде късче хартия.

- Какво е това?

- Доказателство, че не сънувате.

Симон прочете име и адрес в Лондон.

- Не ги показвайте на никого - предупреди го мустакатият и си тръгна.

Симон седеше на пейка на площад „Фонтьоноа“ и задълбочено четеше „Историческата топография на антична и средновековна Сирия“. Беше заел позиция пред седалището на ЮНЕСКО, за да изчака Саба. Най-накрая тя се появи с двама елегантни колеги в тъмносиви костюми. Щом го забеляза, Саба тръгна към него.

- Какво те води насам?

- Исках да те видя.

- Как знаеше къде да ме намериш?

- ЮНЕСКО няма петдесет седалища. Има седеметажна сграда под формата на звезда с три лъча, друга, която прилича на акордеон и трета, подобна на куб. Както виждаш, справих се.

- Вярно е, че сградите са архитектурен делириум.

- Може ли да се работи в тях?

- Прекарвам повече време навън, отколкото вътре.

- Явно имам късмет, че днес не си навън.

- Всичко наред ли е?

- Спомних си предложението ти да ме подслониш. Важи ли все още?

- Направих го от учтивост.

- О, така ли било!

- Шегувам се. Имаш ли багаж?

- Само този сак. Каня те на ресторант.

- Не, благодаря. Трюф ме чака, а в хладилника имам неща за ядене.

Двамата тръгнаха по авеню „Бурдоне“. Тя вървеше до него в строгия си костюм, който прикриваше нейната чувственост и необуздана природа.

- Ти си невероятна.

- Какво те кара да мислиш така?

- Рядко се среща жена, която се съгласява да подслони бездомник. А още по-рядко - да откаже покана за ресторант.

- Не съм като другите. Това обяснява донякъде защо живея сама и работя в организация, която претендира, че поддържа мира, като укрепва културните връзки между народите. Внимавай...!

Тя го дръпна за ръката. От допира той почувства нежна тръпка, но по-важното бе, че избегна удара. Колата ускори и изчезна в автомобилното движение.

- Малоумник! - възмути се Саба.

- Сигурен съм, че го направи нарочно - възрази Симон.

- В Париж всички шофират като луди.

- Ако не беше ти, бях умрял.

- Какво научи от леля си?

Симон сподели разкритията, които бе направила Мари, разказа за срещите си с представителя на компанията за коли под наем и с букиниста, за книгата на Дюсо с посвещение от Пол на Анри, за бележките на Анри, както и за тайнствения мустакат.

- Невероятно! И след всичко това ти все още се държиш!

- Нямах време да рухна.

Тя го хвана за ръката, за да продължат в правилната посока. Симон направи опит да обобщи нещата:

- Анри, истинският ми баща, е търсел карта на Сирия, в която имената на населените места още не са били променени. След смъртта му Пол е продължил диренията му, които вероятно са го довели до поръчителите на атентата. Пол бива убит и сега някой се опитва да ме накара аз да поема щафетата.

- Искаш да кажеш, че има хора, които искат да те убият, и други, които се опитват да те защитят?

- Боя се, че е така.

- Трябва да се пазиш от всички тях.

- Не е възможно. Те са навсякъде. Спят в леглото ми, опитват се да ме прегазят, сядат на масата ми.

Саба ускори крачка. Двамата мълчаливо стигнаха до дома й. Тя проговори едва в асансьора:

- Как успяваш да запазиш спокойствие с дамоклевия меч на главата си?

- Всеки момент мога да умра, но когато говоря с теб, винаги съм в добро здраве.

- Какво смяташ да правиш?

- Ще се опитам да се свържа с един английски колекционер и да го помоля да ми покаже картата на Сирия, която е купил.

- Да не се окаже клопка?

- Не вярвам. Какъв е смисълът да ме убият в Лондон, вместо в Париж?

- Да не би да си представяш, че ще звъннеш на вратата на лорда, че той ще ти предложи чаша чай и ще отвори сейфа си, за да ксерокопираш картата, за която е платил цяло състояние?

Асансьорът спря на четвъртия етаж. Двамата влязоха в апартамента, посрещнати от подскачащия Трюф, който се замота в краката им. Саба отиде да се преоблече.