Филипп Ле Руа - Портата на месията

Симон мълчеше. Изведнъж се почувства обезсърчен. Саба с обезоръжаваща увереност взимаше нещата в свои ръце.

- Тя знае, тя вярва, че плътската хубост - това е най-висшия дар, че не един грях оправдан е от женския чар [13] Из "Алегория" от Шарл Бодлер. Превод Кирил Кадийски. - Б. пр. - промърмори той, докато се отправяше към трапезарията.

- Какво си мърмориш?

- Цитирам Бодлер за успокоение.

Седнаха на масата. Той я попита как вижда нещата занапред.

- Зависи от теб.

- Ако беше така, щеше да се съобразиш с желанието ми да не се замесваш в тази работа.

- Твоето желание е породено от неоснователни подбуди.

- Твоята инициатива да се обадиш на Маккълок също.

- Не е така.

- Саба, аз нахлух в живота ти като слон, който се освобождава от хамута си [14] Из „Епопеята на Гилгамеш“. - Б. пр. . Нямам никакво намерение да те увличам в моето пагубно начинание.

- Обичам слоновете.

Тъй като не можеше да излезе на глава със Саба, Симон предпочете да замълчи и да се наслади на прекрасно поднесеното ястие в чинията си. Саба бе приготвила специален сос с ориз. Подправките запалиха на небцето му бенгалски огън. Саба изложи своите аргументи.

- Обичам да помагам на ближния си и превърнах това в професия. В настоящия случай имам възможност да ти окажа изключителна помощ. Не забравяй, че твоите изследвания върху Сирия и Корана са свързани с моя произход и с моята вяра. Естествено е да ме засягат. Твоята история ме заинтригува. Освен това...

- Какво?

- Обичам изразите ти. „Като слон, който се освобождава от хамута си“. Откъде го знаеш?

- Навярно съм го чул от баща ми, който ми разказваше разни истории.

Той се вгледа в черните очи, които сами по себе си можеха да разпалят Арабската пролет. Тя изпитваше нещо към него. Симон го усещаше. Думите й го потвърдиха:

- Безпокоя се за теб заради драмите, които те спохождат, заради начина, по който нахлу в живота ми, заради обърканото изражение на лицето ти.

И този път Симон не знаеше какво да отговори.

- Иън ще ми се обади, щом се свърже с твоя английски колекционер - каза в заключение тя.

Сетне разговора се ориентира към смесения произход и на двамата, което ги накара да споделят по нещо за себе си.

Симон разказа за детството си в Бейрут, за следването си в Париж, за многобройните пътувания, попречили му да пусне корени някъде, за усамотенията си в медитация.

Саба разказа за своето детство в Сирия, за баща си Моктар и майка си Алин, срещнали се в университета в Париж и установили се постоянно в Дамаск. Тя също дошла да следва във Франция и останала, защото започнала работа в ЮНЕСКО. Родителите й липсвали. Сподели със Симон, че вярва в Корана. Служебните й задължения включвали много пътувания. Опитваше се да убеди себе си, че народите могат да се разбират единствено чрез обмена на културните си различия.

- Кажи ми защо жена като теб живее сама?

- Какво разбираш под „жена като мен“?

- Съвършена.

Думата се изплъзна от устата му, преди да размисли. Саба поднесе чашата вода към устните си, за да прикрие леката червенина по лицето си и да си даде време за отговор.

- Благодаря - отвърна тя и сложи чашата на масата.

- Извинявай. Не е моя работа. Не мисля... Мисля... Всъщност вече те питах...

Симон отпи на свой ред, да удави във вино обърканите си думи. Бутилката беше почти празна, което обясняваше защо е толкова откровен.

- Още съм девствена - призна тя.

Симон се задави.

- Зная, че за жена на трийсет и една е малко странно. Но аз те озадачавам от самото начало.

- Защо?

- Вярата диктува поведението ми. Пазя девствеността си за моя съпруг, с когото ще живея до края на живота си в моята страна.

- С фередже и без права.

- В хармония с моята религия.

Симон слушаше думите й изумен, защото те бяха продиктувани от вярата й и не подлежаха на дискусия. Изведнъж си спомни, че Саба много обичаше шегите.

- Шегуваш се, нали?

- Никога не се шегувам с религията си. Това проблем ли е за теб?

- Да... Всъщност не...

- Все така се колебаеш между „да“ и „не“ - въздъхна тя и стана.

Двамата разчистиха масата. Саба разтегна дивана в хола и застла леглото на Симон, който прекара остатъка от вечерта с Трюф.

Симон се събуди от шума на кипяща кафеварка и приятен аромат. Първото, което видя, бе влажната муцуна на Трюф и лигавия му език. Второто бе Саба по потниче и анцуг. Беше вир вода.

- Ставай! - изкомандва тя. - Осем часът е и закуската е сервирана.