Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Виж, още едно несъответствие - отбеляза той.

- Какво е то?

- Защо се говори за улова в морето и яденето на изхвърленото от морето, след като ал-Кааба се намира в Мека в Хиджаз? В този район няма гори, за да се направят лодки, а камо ли рибари!

Той затвори Корана и небрежно го захвърли върху купчина книги, която всеки момент щеше да се срути. Саба го погледна неодобрително, но той не й обърна внимание.

- Авторите на Корана са били изключително изобретателни в дезинформацията. Но както се убедихме, в някои коранични редове са се промъкнали следи от сирийския произход на Мека.

- Даваш ли си сметка какво означава тази хипотеза?

- На настоящия етап вече не става дума за хипотеза. Картата поставя под въпрос двата стълба на исляма: поклонението в Мека и посоката към Мека за молитва.

- Хадж и кибла - промълви Саба.

- Баща ми е осъждал легитимността на духовното превъзходство на Саудитска Арабия. Това, което открихме, нарушава геополитиката в Близкия изток.

- Симон!

- Какво?

- Не ми е добре.

Тя се олюля над атласа и забоде нос в Персийския залив. Той я отнесе до спалнята й, сложи я с дрехите на леглото и я зави. Тъкмо щеше да затвори вратата, когато тя го попита:

- Можеш ли да пренощуваш тук?

- Ще бъда в хола.

Подскочи като коте върху подлакътника на канапето и се взря в огромното познание, пръснато на пода. Вече осъзнаваше тежестта на наследството, което му бе завещал Пол. Какво ли щеше да прави с тази информация? Как точно го засягаше тя? Симон се отпусна на дивана и се опита да заспи. Не успя, затова продължи да търси отговора в книгите.

Вървеше между гробовете, осветявани от пълната луна. Един войник махаше с ръце, за да го спре. Той не му обърна внимание и ускори крачка. Постовият извика на арабски и насочи оръжие. Вместо да се подчини, Симон продължи. Постъпката му бе безумна, тъй като насреща си имаше стена. Спринтира пред погледа на слисания войник, който смъкна пушката в очакване смахнатият младеж да си разбие главата. Симон се хвърли срещу камъните въпреки предупрежденията на арабина. Вместо очаквания силен удар, се озова в друг декор. Пред себе си имаше чудноват кораб от искрящо злато. Наобиколиха го мъже в черно и му попречиха да се доближи. Някой хвърли насреща му огнен жезъл.

Той се събуди.

Беше заспал върху корицата на „Кои са християните в Корана?“ от Йоаким Гнилка. Изправи се с мъка, като се подпираше на „Юдео-хистиянството, памет или пророчество?“ от Фредерик Манс, препъна се в Библията, отиде до тоалетната и изпи чаша вода.

Часовникът показваше 4,12 часа.

Надникна в стаята и се увери, че Саба спи дълбоко. Откакто го помоли да остане, той се бе вживял в ролята на покровител. Междувременно тя навярно се бе събудила, защото дрехите й бяха на купчина до леглото.

Симон се върна в хола, излегна се удобно на дивана, но не успя да заспи. Сърцето му биеше учестено, а умът му бе бистър.

След като настани Саба в спалнята, той се бе заинтересувал от назареите, населявали региона на Сирия, където е била разположена истинската Мека.

Кои са били те? Въпросът не му даваше мира.

Затова прерови справочниците, които упоменаваха тази общност.

И накрая разбра.

Както обикновено, отговорът бе в книгите.

В началото имало само един назарей или назорей и той бил Иисус; нему била дадена тази титла, защото на иврит „назир“ означава „онзи, който е предопределен“. Първите Христови последователи били наричани „назарей“, докато век по-късно римляните не наложили пренебрежителното определение „християни“. И все пак част от последователите на Месията запазили името „назарей“ или „юдео-назареи“. То подсказва произхода им, те били евреи от йерусалимската общност, чийто водач Яков праведния, братът на Иисус, бил убит с камъни през 62 година по заповед на великия жрец. Около 68 година, по време на първата война между юдеите и римляните, назареите напуснали Йерусалим под предводителството на братовчеда на Иисус, Симон, и се заселили в Сирия, в Пела, като запазили името си. През вековете техните вярвания се отдалечили от християнските, които били белязани най-вече от теологията на апостол Павел. Назареите се противопоставяли също така и на останалите евреи, защото вярвали, че Иисус е Месията, а се различавали от християните, защото не вярвали, че Иисус е Спасителят. В едно свое послание до Августин, Йероним представя доктрината на назареите като „Едновременно юдейска и християнска, без да е нито едното, нито другото“. Назареите гледали на себе си като на единствените истински евреи и единствените истински християни.