Филипп Ле Руа - Портата на месията

- И ти си неин воин.

- Да, воин, който ще ти пази гърба.

- Открих!

Симон се събуди от вика на Саба и се надигна от канапето. През последните два часа младата жена не бе помръднала от компютъра.

- СС означава Corpus Coranicum! - съобщи тя.

- Какво е това?

Той се настани до нея. На екрана се мъдреше картата на Берлин през Google Map.

- Проект, наченат през 2007 година от Академията на науките на Берлин и Бранденбург.

Тя щракна с мишката и показа интернет страницата, на която бе описан проектът. Ръководител на Corpus Coranicum бе Ангелика Нойвирт, получила изключителните права за изследване на хилядите фотографии на древните ръкописи на Корана. Проектът има за цел да вникне по-подробно в създаването на Корана, като използва неговата първоначална ръкописна форма.

- След като Пол е изследвал етапите на създаването на Корана, той непременно се е свързал с участниците в проекта. Според мен твоят господин X е един от научните работници.

Двамата съпоставиха много статии, публикувани в интернет, и узнаха, че заради архивите, съхранявани в Corpus Coranicum, някои хора са си отишли от този свят. Откриха също така, че архивите са свързани с най-мрачните страници от историята.

Всичко започнало през 1859 година, когато германският учен Теодор Ньолдеке публикувал „Geschiste des Korans“. Неговата „История на Корана“, която критикувала стилистичните несъвършенства на свещения текст, спечелила наградата на Френската академия за надписи и литература [21] Академията била създадена през 1663 г. и първоначалното й призвание било да създава текстовете и девизите върху паметниците и почетните медали в прослава на Луи XIV. Много скоро нейните членове започнали да се занимават с археология и история в най-широкия смисъл на думата. Академията за надписи и литература е част от Френската академия на науките (L’Institut de France). - Б. пр. и се превърнала в незаменим справочник за изучаването на Корана.

Щафетата поел ученикът му Готхелф Бергщресер. Той бил специалист по арабски език и един от най-известните лингвисти на XX век; напуснал Германия между 1920 и 1930 година, когато страната постепенно била завладяна от нацизма, и започнал да обикаля света в търсене на най-древните копия на Корана. Върнал се с хиляди снимки, които били прехвърлени на микрофилми и съхранени в Баварската академия на науките. Починал през 1933 година при неизяснени обстоятелства и смъртта сложила край на опитите му да публикува филолого-критично издание на Корана. Трудовете му били иззети от агентите на разузнаването на Третия райх, сред които бил Антон Шпиталер, който си присвоил микрофилмите. Войната дала възможност на Шпиталер да направи най-голямата научна измама в историята на XX век.

На 24 април 1944 година бомбардировачите на Кралските военновъздушни сили разрушили Академията на науките на Бавария в Мюнхен, където се съхранявали четиристотин и петдесетте бобини с микрофилми. Антон Шпиталер заявил, че са изгорели, и с това сложил край на научната работа, начената от Бергщресер.

През следващите десетилетия в германския университет се противопоставили две течения - на фундаменталистите и на модерните. Първите, начело със специалистите мюсюлмани и бившите нацисти, като Антон Шпиталер, защитавали неосквернения Коран, който Бог низпослал на Мохамед с посредничеството на архангел Гавраил. Вторите поставяли под въпрос официалното издание и поддържали тезата, че също като Библията, Коранът е компилация от текстове на различни автори и от адаптирани по-древни текстове. Оскар Ландер, един от специалистите по Близкия изток от течението на модерните, доказал, че Коранът се е вдъхновил от християнски религиозни химни, съществували преди появата на Мохамед, които впоследствие били „ислямизирани“ от множество редактори. Ландер публикувал книгата си за собствена сметка и поради това тя привлякла вниманието единствено на фундаменталистите, които решили, че тезите в нея са неприемливи. Антон Шпиталер успял да издейства уволнението на Ландер от университета.

Правото за научно изследване на свещената книга се превърнало в повод за войната между някогашните участници в съпротивата и бившите нацисти, в която се отличил Кристоф Луксенберг. В своята докторска дисертация, публикувана през 2000 година, прикрилият се зад псевдоним немски учен разбудил тайната на неясните пасажи в най-старите версии на Корана. Той доказал, че изворите на Корана са богослужебни книги на сириак.