Филипп Ле Руа - Портата на месията

- Какво искате?

- Да не се мяркаш повече насам - отвърна му уязвеният нападател.

- Corpus Coranicum ли ви изпрати?

- А ти как мислиш?

Симон долавяше омраза, глупост и лошо контролирана енергия. Нямаше никакво желание да се бие, нито да строши костите на тези нещастници. Той владееше изкуството да побеждава без стълкновение.

- Познавате ли господин X? - попита ги той.

Скинарите си размениха учудени погледи. До булдога бяха застанали як върлинест тип с обръсната руса глава, който явно не усещаше студ, защото беше само по фланелка с надпис „Das Reich kommt wieder“, и дребосък със суитшърт с качулка, върху който се четеше „No surrender“. Несъмнено Симон си имаше работа с творци на перото.

- Не познаваме нито него, нито госпожа Y - избоботи булдогът.

Скинарите се захилиха.

Здравенякът хвана Симон за яката и започна да го повдига с лекотата на подемен кран. За малко да го отлепи от земята.

- Голям отворко си.

- Почакай и ще видиш - отвърна му Симон.

С пъргаво движение той изви ухото на нападателя и в ръката му се появиха банкноти от по двайсет евро. Възползва се от секундата изумление, хвърли банкнотите във въздуха, протегна ръка зад тила на здравеняка и повдигна лакътя му, с който той се опитваше да отлепи Симон от земята. Разпери хоризонтално ръце, завъртя го и го захвърли на земята.

- Ставай, Ханс, дай му да разбере! - провикна се русокосият ариец, без да откъсва очи от банкнотата, приземила се до калеврите му.

- Не споменавай имена, глупак такъв! - сопна му се Ханс, докато ядосано се изправяше.

През това време дребосъкът лазеше по земята и събираше разпръснатите банкноти. После всичко се разви със светкавична бързина. Симон блъсна Ханс върху дребния, който бе все още на четири крака, и отвори кутийката кока-кола. Гейзерът заля останалите двама, които се люшнаха назад. Симон запрати кутията върху челото на булдога и той също изгуби равновесие, защото се блъсна в един скутер. Четиримата скинари вече се мятаха в купчина, достигаща до един балкон. Симон стъпи на нечий гръб, оттласна се от нечие рамо и глава, достигна перваза на балкона, прекрачи го, влезе в някакъв хол, където старец гледаше телевизия, прекоси го, без да продума, и напусна апартамента, сградата и квартала.

Мъжът на рецепцията забеляза раздърпаните дрехи на Симон.

- Добре ли сте, господине?

- Налетях на банда скинари - отвърна му Симон, докато взимаше ключовете от стаята си.

- Все по-често бродят по улиците - оплака се служителят.

- За съжаление, вече навестяват и библиотеките!

Симон се затвори в стаята си.

По всичко личеше, че господин X бе общувал с Пол без знанието на ръководството на Corpus Coranicum. Възможно бе да е сред научните работници, натоварени да дигитализират снимките от микрофилмите на Готхелф Бергщресер. Дали Пол бе успял да се добере до архивите с помощта на господин X?

Симон заспа, докато четеше книгата на Луксенберг, и се събуди призори.

Направи няколко движения тай-чи, за да започне деня без стрес, и слезе да закуси. Служителят на рецепцията му подаде плик.

- Нощес някой го остави за вас.

- Кой беше?

- Не се представи.

- Ще ми го опишете ли?

- Трудно. Беше жена с фередже.

Симон се уедини в един ъгъл на ресторанта с чаша кафе и с писмото. Беше написано на ръка.

Господин Ланж,

Това, което ви се случи пред Академията, беше само предупреждение.

Настойчиво ви препоръчвам повече да не идвате в Академията на науките, да напуснете Берлин, да забравите всичко свързано с Corpus Coranicum и с изследванията на баща ви.

Истината не е лесна за откриване, а още по-малко - за казване. Един велик дзен учител е написал, че познанието не е пътят. Доколкото зная, вие практикувате дзен и медитация, така че ще разберете.

Ако се вслушате в този съвет, все още имате шанс да не изложите живота си на необратима опасност.

Ала ако продължавате да упорствате, ще ви се случат само нещастия.

Навремето имаше един човек, който можеше да ви помогне. Професор Оскар Ландер. Той публикува за собствена сметка своите студии, които допълваха проучванията на Кристоф Луксенберг. Тъй като беше уволнен от университета, той се крие, не дава интервюта и не желае да се занимава с Корана.

Би трябвало да последвате примера му. Осмелявам се да го спомена, защото рано или късно ще чуете името му. Предупреждавам ви, че не бива да се срещате с него.

Лично аз ви моля за едно: не се опитвайте да влезете отново във връзка с мен. Вчерашното ви посещение ме изложи на опасност.