Филипп Ле Руа - Портата на месията

Към края на живота си Антон Шпиталер признал, че четиристотин и петдесетте микрофилма на Бергщресер не са унищожени. След като ги бил скрил от науката цели петдесет години, той ги предал на ученичката си Ангелика Нойвирт, която ги проучвала до 1992-ра, а до 2007 година също ги държала под ключ.

При превода на сириак неяснотите изчезваха. Значението на текста коренно се променяше. (...) Седемдесетте девственици всъщност бяха гроздове, а фереджето - най-обикновен колан! Заблудата бе просъществувала повече от хиляда и триста години.

Симон погледна часовника на Източната гара. Влакът за Берлин закъсняваше. Той тръгна по перона и се качи във вагона, който потегли едва след половин час.

Симон седеше до прозореца по посока на движението и гледаше как Париж остава назад; притвори очи, за да събере мислите си. Нов въпрос се бе прибавил към останалите.

Защо нацистите са се интересували толкова много от Корана?

Саба не пътуваше с него, защото й трябваше време, за да организира неколкодневното си отсъствие. Щеше да пристигне в Берлин, щом се освободи. Двамата не бяха успели да открият списъка на работещите по проекта Corpus Coranicum и да се опитат да идентифицират господин X. Симон се надяваше да има повече късмет на място.

Седналата до него русокоса млада жена дъвчеше дъвка и си играеше с розов смартфон с висящи по него дрънкулки, които звънтяха при всяко движение. Ухаеше на захар и съобщаваше на целия свят, че няма да пристигне навреме.

- В Берлин ли отивате? - обърна се тя към Симон.

- Да.

- Знаете ли точно в колко ще пристигнем? Според мен няма да наваксаме закъснението. Трябваше да съм на концерт в 19,30, но едва ли ще успея.

- Едва ли.

- Трябва да погледнем в сайта им. Имате ли интернет на вашия мобилен?

- Нямам мобилен.

Сякаш й бе казал, че няма обувки.

- Как се справяте тогава?

- Никой не ме чака.

Тя повдигна рамене, избра си музика и я пусна да гърми в слушалките. Явно младата меломанка бе забравила що е тишина.

Симон извади от сака си книгата на Луксенберг.

- От Корана ли се интересувате? - за пореден път се обърна към него младата дама.

- Да.

- Като оставим настрана глупостите за фереджетата и полигамията, книгата е много поетична - добави тя и спука балонче върху лъскавите си устни.

Симон мислено се опита да открие поезия в поредицата от предписания и повторения, постановени от халифите.

- Да не би да сте чели Корана? - учуди се той.

- Не, но един приятел ми говори за него. Каза ми, че стилът му е изискан....

Симон се запита как жената успяваше да го чува с подобни децибели в ушите си.

- Метафорите били много красиви...

Тя направи още едно розово балонче с перлени отблясъци и отново набра номер.

Симон се опита да се съсредоточи върху дисертацията на Луксенберг.

Филологът бе използвал метод, който не оставяше нищо на случайността. Започваше с проучване на оригиналната версия на Корана, в която нямаше нито един диакритичен знак. Луксенберг владееше отлично сириак и арабски. Той проучваше различните начини за поставяне на диакритичните знаци, като се опитваше да разчете арабските думи, за да могат мъглявите пасажи да придобият ясен смисъл. В случай на неуспех пробваше с думите на сириак. На този етап Луксенберг превеждаше арабската фраза на сириак и търсеше в литературата, написана на сириак, онази фраза, която навярно е била преведена буквално на арабски и заради това е изгубила първоначалния си смисъл.

Пиер Лафит наричаше тези фрази лексикални калки.

- Да не би да си оглушал?

- Моля?

Съседката му нагрубяваше събеседника си по телефона. Шумният й разговор пречеше на Симон, той затвори книгата и се загледа през прозореца. За разлика от екрана на телефона, през стъклото влизаше светлина и умът му се проясняваше.

Архивите на Corpus Coranicum, с чиято помощ тезата на Луксенберг можеше да бъде потвърдена или отхвърлена, бяха останали скрити в продължение на половин век от един нацист, преди да попаднат в ръцете на неговата ученичка, която на свой ред ги бе държала под ключ в продължение на петнайсет години. Щом направи това откритие, Симон осъзна колко е важен за него господин X.

Симон помоли да качат сандвичи и кафе в стаята му. Бе избрал хотел в съседство с Академията на науките. Възнамеряваше да будува цяла нощ.

Изгледа телевизионните новини, които, както обикновено, бяха лоши особено в Йерусалим, където ново земетресение бе взело поредната жертва и отново потъна в четене на „Die Syro-Aramaische Lesart des Koran“.