Филипп Ле Руа - Портата на месията

Сбогом, господин Ланж.

Господин X

Симон препрочете писмото няколко пъти и се опита да проумее как да го тълкува. От една страна, авторът, който изглежда го познаваше добре, му отправяше предупреждение, а от друга, му даваше името на Оскар Ландер. Симон го бе чувал многократно по време на своите проучвания, включително и от устата на Герд Погел.

Симон се възползва от интернет услугите на хотела, за да научи повече. Откри, че Оскар Ландер е немски теолог, философ и филолог. Петнайсетгодишен получил наказание, защото отказал да членува в младежката хитлеристка организация. Завършил теология, станал директор на „Гьоте Институт“ в Сирия. След завръщането си в Германия работил в Берлинския университет. През седемдесетте години защитил дисертация върху тълкуването на няколко сури от Корана в качеството им на древни християнски псалми. Получил най-висока оценка, но Антон Шпиталер успял да издейства уволнението му от университета. Тогава Ландер публикувал за своя сметка „За първия Коран“. Продължил да работи самостоятелно, преди да се оттегли напълно през деветдесетте години на миналия век.

Симон се качи в стаята си и се обади на Саба, за да й разкаже случилото се до момента. Младата жена предложи да му помогне да открие Оскар Ландер.

- Как ще го направиш? - попита я Симон.

- А ти сам ще успееш ли? - поинтересува се Саба.

- Имам една малка идея.

- Е, щом е малка, запази я за себе си.

- Твоята да не би да е голяма?

- Нали те отведох до английския колекционер.

- Пак ли ще привикаш на помощ някой ухажор?

- Да виждаш друг начин?

- Девственица си, а имаш толкова много ухажори!

- Ако не бях, щеше да ги наричаш любовници.

- Така е.

- Симон, искаш ли наистина да ти помогна?

- Да, защо?

- Защото ако още веднъж вземеш на подбив моята девственост, няма да ме видиш повече.

В ранния следобед Симон слезе на гарата в Нюрнберг, големият средновековен баварски град, известен с процесите срещу висшите функционери на Третия райх.

Небето беше покрито с черни облаци.

На Саба й бяха необходими няколко часа, за да открие начин за среща с Оскар Ландер. Титулярът на Катедрата за изкуство и култура в Университета „Фридрих-Александер“ в Ерланген-Нюрнберг, който работеше в ЮНЕСКО, й бе казал, че Ландер живее в Нюрнберг. Професорът продължавал да работи в най-голяма секретност и отказвал всякакви интервюта. Никой не знаел точния му адрес, но с известна доза късмет можел да бъде срещнат по време на ежедневните му разходки между 15 и 16 часа.

- Нюрнберг е голям град - скептично отвърна Симон.

- Да, вторият по големина в Бавария - поясни Саба. - Оскар Ландер се интересува от две неща: Музея на Нюрнбергския процес и Документационния център. Разхожда се от единия до другия.

- Как да го позная?

- Като се обърнеш към всички мъже с интелигентен вид над осемдесетгодишна възраст.

Симон обикаляше уличките на града и докато в главата му звучеше „Канонът“ на Пахелбел, заваля дъжд. Той побърза да се скрие в Мемориала на трибунала, превърнат в музей, където имаше изложба. Надяваше се дъждът да му помогне да попадне на Оскар Ландер, в случай че той също бе потърсил сушина.

Огледа се и видя възрастен човек с огромно чело, застанал пред фотографията на обвиняемите в процеса през 1946-а. Умореният му поглед зад големите стъкла на очилата се плъзгаше по лицата в черно-бяло на Гьоринг, Хес, Фон Рибентроп и Кайтел, седнали на първия ред.

- Професор Ландер?

Мъжът се обърна за миг, без да му отговори, и отново съсредоточи вниманието си върху снимката. Симон разбра, че е попаднал на човека, когото търсеше.

- Аз съм синът на Пол Ланж.

- Какво искате? - поиска да узнае старецът.

- Познавахте ли баща ми?

- Не. А сега ви моля да ме оставите да разгледам изложбата на спокойствие.

Симон му препречи пътя.

- Вие можете да ми дадете отговорите, които пряко ме засягат.

- Не давам интервюта.

- Герд Погел ми довери, че единствено вие, баща ми и Кристоф Луксенберг сте се осмелили да разкриете произхода на Корана.

Ландер се огледа, за да се убеди, че никой не можеше да чуе разговора им.

- Какво бихте искали да узнаете?

- Защо попадаме на нацисти, щом започнем да проучваме историята на Корана?

- Това засяга ли ви лично?

- Търся убийците на баща си.

- Баща ви е работил върху Корана?

- Върху Корана и върху една старинна карта на Сирия.

- И вие смятате, че е попаднал на банда неонацисти?