Жозе Родригеш душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

Красотата е цветът на истината.

Макар че не са биографични, романите „Мъжът от Константинопол“ и „Милионерът в Лисабон“ са вдъхновени от живота и работата на арменския мултимилионер Калуст Саркис Гулбенкян - велик петролен предприемач и бележит колекционер на произведения на изкуството, за да се превърнат в художествени творби, основаващи се на истински събития и факти.

Колкото до ползваната библиография, трябва да спомена трудовете Calouste Gulbenkian - Uma Reconstituicao от Франсишко Кореа Гедеш; Calouste Gulbenkian Coleccionador от Жозе де Азередо Пердигао; Calouste Sarkis Gulbenkian - O Homem e a sua Obra от Астриг Чамкертен; O Senhor Cinco por Cento от Ралф Хеуинс; The Prize от Даниел Йърджин и Portrait in Oil - The Autobiography of Nubar Gulbenkian от Нубар Гулбенкян. Други източници, които искам да отбележа, са Orient Express - The Lifeand Times of the World`s Most Famous Train от Е. X. Кукридж и Fifty Years in Constantinople and Recollections of Robert College от Джордж Уошбърн. Важно е да спомена също La Transcaucasie et la peninsule d`Apcheron - Souvenirs de voyage, чийто автор е самият Калуст Гулбенкян, както и резюмето за професионалния му живот, което е изготвил във връзка с един от съдебните процеси, в които е участвал.

Консултирах се още със следните трудове - Mystery Billionaire, статия на Робърт Куглан, публикувана в Life през януари 1951 г.; Saint-John Perse et Calouste Gulbenkian от Роберто Гулбенкян; Aviz - Uma Historia de Lisboa от Джил Джолиф; O Livro de Mestre Joao Ribeiro от Жозе Лабередаш и Жозе Китерио и Fernando Fonseca - Memoria de Um Medico Iluste, колективен труд, съставен от Силвейра Ботельо и Шавиер де Брито.

За да разкажа за арменския геноцид, се консултирах с книгите Armenian Golgotha - A Memoir of the Armenian Genocide, 1915-1918 от Григорис Балакян; The Road from Home от Дейвид Кърдиан; Vergreen-A Survivor of the Armenian Genocide от Мае Дердарян; The Knock at the Door - A Journey Through the Darkness of the Armenian Genocide от Маргарет Аджемян Ахмерт; Survivors - An Oral History of the Armenian Genocide от Доналд Милър и Лорна Турян Милър и A Shameful Act - The Armenian Genocide and the Question of Turkish Responsibility от турския историк Танер Акчам.

Бих искал да благодаря на Майкъл Гулбенкян за сведенията, които ми даде за своя прачичо Калуст; на Жозе Педро Данташ Пердигао, който ми предостави материали и ми разказа за баща си Жозе де Азередо Пердигао [96] Юридически съветник на Калуст Гулбенкян в Лисабон и управител на фондация „Гулбенкян“, прототип на адвокат Азеведо Пасарао в романа. - Б. пр. и за Калуст Гулбенкян и неговия живот в Лисабон; на Шавиер де Брито - асистент на доктор Фернандо Фонсека по времето, когато Гулбенкян е бил пациент на португалския лекар; на Жуао Паула да Силва - син на майордома на хотел „Авиш“ Анибал ду Ешпириту Санто Силва; на Паула Коласо - от общината на град Синтра, за разказа й за имението „Кинта да Амизаде“; на Али Акча и Мехмед Джелян Демирел от Асоциацията за приятелство Португалия - Турция, които ме водиха по стъпките на Калуст Гулбенкян в Истанбул; на Арам Атесян - патриарх на Арменската църква в Турция; на Гилерме Валенте и целия екип на „Градива“ и разбира се, на Флорбела - моята първа читателка.

Благодаря и на теб, приятелю.

Щастлив съм, че живея тук,

мястото е спокойно и очарователно.

И бих добавил, че след толкова години

именно по тези земи срещнах най-трогателните погледи

и искрено обикнах тази страна.

Калуст Гулбенкян

Лисабон, 1950

Бдение (арм.). - Б. пр.

Cemitérioi dos Prazeres - в превод от португалски означава „Гробище на удоволствията“. - Б. пр.

Я виж! (фр.) - Б. пр.

Смисълът на живота (фр.). - Б. пр.

"Стражът на Рейн" (нем.) - немска патриотична песен, написана през 1840 г., приемана като неофициален химн в първите години на Германската империя, от 1871 до 1878 г. - Б. пр.

3вучи зов като гръмовен тътен / като звън на мечове и трясък на вълни: / Към Рейн, към Рейн, към немски Рейн! / Кой ще бъде пазител на реката? (нем.) - Б. пр.

„Слава на теб с победоносен венец“ (нем.) - патриотична песен, неофициален химн на Германската империя между 1878 и 1918 г. - Б. пр.

Три пъти „ура“ за германския император! (нем,) - Б. пр.

Ура! Ура! Ура! (нем.)-Б. пр.

Три пъти „ура“ за австрийския император! (нем.) - Б. пр.

Прякор, с който британците наричали германците по време на Първата световна война. - Б. пр.

Тонир (арм.) - глинена пещ, вдълбана в земята, в която се пекат хляб, месо, риба и зеленчуци. - Б. пр.