Жозе Родригеш душ Сантуш - Милионерът в Лисабон

- Драги господа, мисля, че е време да започваме - заговори той. - Трябва да съставим споразумение, съгласно документите Stroke 54, и предлагам да минем направо към двете неизяснени точки. Ако не греша, първата засяга изплащането на royalties [92] Авторски или лицензионни възнаграждения (англ.). - Б. пр. на господин Саркисян.

Основната част от споразумението всъщност вече бе ясна след няколкомесечни преговори, които значително се забързаха след насрочването на заседанието. На срещата в „Авиш“ трябваше само да се уточнят последните подробности и официално да сключат съглашението. Смятаха, че финалната част няма да отнеме повече от няколко часа, и Тийгъл вече бе запазил салона за вечеря и бе поръчал дванайсет бутилки Moet et Chandon, за да отбележат случая. Крикор все пак изказа опасения, че може и да се забавят, но американецът дори не искаше да чуе за подобна възможност.

- Сключването на това споразумение е фасулска работа - отвърна Тийгъл с уверена усмивка и неизменната пура в уста.

Американецът имаше право. След по-малко от два часа, още преди времето за чай, договорът беше готов. Мъжете можеха спокойно да се приберат по стаите си или да се разходят из Лисабон, преди да се срещнат за вечеря и шампанско. След като се бяха разбрали и предвкусваха по-високите печалби, всички имаха добро настроение.

Докато останалите делегации се разпръскваха, Крикор взе напечатаните документи и както бе уговорено, се качи на първия етаж, за да ги занесе на баща си. Последна проверка преди официалното подписване. Тъй като слънцето все още не бе залязло, Калуст седна на терасата с чаша чай и внимателно прочете всяка дума, всяка фраза, обмисли всяка идея, която се съдържаше в текста в ръцете му. На сина му вече му бе писнало от всичко това, особено след срещата с петролните компании, за да обсъжда отново досадните технически подробности, и предпочете да се отпусне, разлиствайки брой на списание Flama, не разбираше португалски, но фотографиите го разсейваха.

Прегледът на договора продължи половин час, след което Калуст подреди листовете и ги подаде на Крикор.

- Няма да подпиша.

Тези думи изненадаха Крикор и в първия момент той дори си помисли, че не е чул добре.

- Моля?

- Няма да подпиша споразумението, съставено по този начин.

Крикор стреснато осъзна, че всъщност бе чул правилно и първия път. Остана един дълъг миг с отворена уста, без да знае какво да каже, докато се взираше в баща си, неспособен да продума. Значи, нямаше да подпише? Нямаше да подпише!

- Но... но вие вече се бяхте съгласили с всичко, което пише тук! - извика накрая той и размаха документите като доказателство на думите, които току-що бе изрекъл. - Този договор запазва правата ни, предвидени от Споразумението за червената линия, и дори установява по-висок дял за добива в Ирак, което значи, че ще печелим повече пари. Освен това ни гарантира компенсации в размер на цяло състояние и ни предоставя допълнително стотици хиляди тонове петрол, отделно от дяла ни в Турската петролна компания. Всички тези условия бяха поискани от вас! Как може сега да заявите, че...

- Искам гаранция, че моята част от петрола ще бъде продадена в следващите петнайсет години - каза Калуст. - И то срещу долари, ясно?

- Но... защо го казвате чак сега?

Калуст махна с ръка към документите в ръцете на сина си.

- Начинът, по който е написан този текст, им позволява да ми подложат крак и да стоварят пред вратата ми барелите, които ми се полагат - обясни той. - Няма да се хвана на този номер. Освен това кой ми гарантира, че няма да ми платят във франкове например? - Поклати глава като човек, който е взел окончателно решение. - Не. Искам гаранция за продажба до петнайсет години и всичко, изплатено в долари.

- Ами ако не приемат?

Тази възможност накара Калуст леко да се усмихне. Стана и с изражението на човек, за когото темата е приключена, обърна гръб на сина си и се отправи към апартамента.

- Няма да подпиша.

Старият сенатор Ерто, прекалено слаб, за да се разхожда из града, бе единственият останал в хотела ръководител на делегация. Уилям Дарси, Уолтър Тийгъл и заместникът на Ван Тигелен от „Роял Дъч Шел“ бяха излезли, затова Крикор трябваше да изчака до вечерята, за да им съобщи новината.

- Господа, баща ми няма да подпише.

Насядали около масата в салона, петролните магнати го изгледаха слисано. След като се съвзеха от първоначалната изненада, на масата се надигна врява; едни протестираха, а други искаха обяснение. Мъжете се надвикваха едни други и Крикор изчака да се успокоят, за да им съобщи изискванията на баща си, аргументирайки се с пропуските в текста, които можеха да нарушат духа на споразумението. Представителите отново шумно възразиха, но скоро се примириха с новата ситуация.