Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Спокойствието се завърна в дома като облекчаващ болката балсам. Докато наблюдаваше как бебето лакомо суче, Нунуфар мислеше за необичайните времена, в които живееха. Раждането на сина ѝ миналата седмица донесе огромна радост на всички — бебето бе като слънчев лъч в почернения от скорошната кончина на свекъра ѝ дом. Сърцето на господин Вахан Саркисян не бе издържало.

Не спираше да се безпокои в какъв свят щеше да расте детето ѝ. Вече повече от година семейството живееше в ужас сред безразборни убийства, заповядани от султана. Арменците, също като християните в Румелия, бяха поискали равни права и копнееха за автономия, която може би един ден щеше да им донесе независимост. Турците не искаха и да чуят и продължаваха гоненията. В провинцията положението бе тежко, но и а Константинопол ставаше все по-лошо, затова Сарксиян нареждаха на един-двама прислужници винаги да стоят до прозореца, за да наблюдават случващото се навън. Не се знаеше кога насъсканата от султана тълпа щеше да разбие вратата и да нахълта вътре с викове.

— Нунуфар! — отекна някакъв глас в къщата. — Нунуфар и всички останали! Бързо в салона!

Чу се тряскането на входната врата и Нунуфар разбра, че съпругът ѝ се е прибрал. Идваше си по-рано от обикновено и разтревоженият му тон — нещо нетипично за него, бе сигурен знак, че нещо лошо се бе случило. Обитателите на голямата къща веднага се стекоха към салона с пребледнели от притеснение лица и още повече се изплашиха, като видяха господаря да крачи нервно насам-натам, като спираше от време на време само за да надзърне през прозореца.

— Онези от Дашнакцютун са нападнали сградата на Имперската Османска банка! — избълва той на един дъх и продължи да говори бързо, сякаш не можеше да губи нито секунда. — Затворили са се вътре заедно с английските и френските служители. Чуха се изстрели и има убити турски войници. Това е катастрофа!

Всички веднага разбраха колко сериозни ще са последствията. Дашнакцютун беше Арменската революционна федерация — една от арменските организации, които работеха за равни права на арменците в империята, и организатор на демонстрациите от миналата година, които доведоха до убийствата на арменци в столицата. Щом мирните демонстрации така бяха вбесили султана, можеха да си представят как Високата порта би реагирала на подобно деяние!

— Мили боже! — прошепна Нунуфар, която усети, че силите я напускат и се свлече на дивана. — Какво искат Дашнакцютун ! Турците да ни довършат ли?

Калуст свъси вежди.

— Казват, че искат да привлекат вниманието на света към арменския въпрос — обясни той. — И по-точно към неизпълнените обещания за реформи, гарантиращи равенство на арменците.

Жена му се засмя нервно.

— Цялото внимание ще бъде насочено към нас, в това няма съмнение! — възмути се тя. — С цената на нашата кръв. — Тя се взря в съпруга си. — Какво ще правим сега? Турците ще ни убият!

В салона настъпи потискаща тишина. Никой не хранеше илюзии относно ответната реакция на турците, особено предвид касапницата миналата година заради една обикновена демонстрация.

— Салим бей дойде да се видим в „Пера Палас“ и ме предупреди, че султанът ще издаде ферман, който постановява всички мюсюлмани да потушават бунта без капка милост — каза той бавно. — Донесе ми паспортите и визите, които поръчахме преди година, за да напуснем страната. — Той махна с ръка към слугите, които го слушаха в гробна тишина. — Съжалявам, че няма да мога да ви взема. Но ви позволявам да останете в голямата къща заедно със семействата си и се моля да не нападат най-богатите арменски къщи в Стамбул. — Обърна се към жена си. — Готова ли си?

— Готова ли? За какво?

— Трябва да тръгнем възможно най-бързо.

Изненадана от светкавичния развой на събитията, тя объркано се огледа наоколо.

— Но… Не можем да тръгнем сега! — извика тя. — Перачката още не е донесла дрехите!

За момент съпругът ѝ не знаеше какво да каже. Как може да се притеснява за мръсните дрехи в такъв драматичен момент в живота им? Посочи решително към стенния часовник:

— Тръгваме след час.

В следващия час настъпи истински хаос. Докато слугите бяха отишли да доведат семействата си, за да се барикадират в голямата къща с надеждата, че заможните арменски домове ще бъдат пощадени от урагана, който се задаваше, Нунуфар и Калуст ровеха из шкафовете, за да решат какво да вземат.

— Не взимай такива дрехи! — възмути се той, когато видя жена си да приготвя красива рокля за пътуването. — Ако те видят така, веднага ще ни се нахвърлят!