Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Какво ли са открили, за да се интересуват толкова от онези земи?

— Аз си помислих същото! — възкликна Ферит с усмивка и посочи с пръст арменския си събеседник. — Виждам, че сте умен мъж, господин Саркисян.

— Предупредих те — каза Салим бей с блага усмивка. — Крушата не пада по-далеч от дървото.

— И какво направих? — продължи министърът на мините. — Поръчах да следят къде ходят германците. Открих, че са прекарали известно време в Мосул, Киркук и Басра, но въпреки че ги разпитахме, не забелязахме нищо особено. Все пак аз не се отказах. Убеден, че има нещо, което ни убягва, проучих биографиите на германските експерти, изпратени от Анадолската железопътна компания, за да изследват маршрута на линията, и разбрах, че между тях има геолози с опит в нефтодобива. — Той отвори куфарчето си, извади една книга, чието заглавие бе изписано със златни букви и която Калуст веднага позна — La Transcaucasie et le Bakou: souvenirs de voyage . — Всичко това ce случи по времето, когато четях вашия интересен труд. Събрах две и две и стигнах до извода, че германците са открили петрол по нашите земи и си мълчат като мишки.

— Сигурно ни мислят за глупаци — отбеляза Салим бей. — Или за слепци.

— Схващате ли в какво положение се намираме?

Калуст бе разбрал много добре, но изражението му остана непроницаемо, докато наблюдаваше двамата си събеседници.

— Напълно ви разбирам — отвърна той бавно. — Но… как мога да ви бъда полезен?

Двамата се спогледаха, сякаш всеки подканяше другия да заговори пръв. Накрая с това се зае Салим бей, имайки предвид приятелските му отношения със семейството на арменеца.

— Тук, в Османската империя, нямам човек, който да разбира поне малко от петрол — призна той. — Истината е, че след като прочетохме книгата ти, стигнахме до заключението, че именно ти, макар и толкова млад, си най-големият, да не кажа единственият авторитет в тази област. Написал си дипломна работа за петрола, бил си в Баку и си видял кладенците, имаш статия и книга на тази тема, публикувани в Европа. В тази страна няма друг с подобен опит. — Той прочисти гърлото си, за да даде знак, че започва да говори по същество. — В такъв случай искаме да знаем дали би се съгласил да служиш на Негово Величество султана?

Въпросът смути Калуст. След като представиха нещата по този начин, как би могъл да откаже? И дали наистина искаше да отхвърли предложението? Работата му за султана можеше да се окаже големият му шанс. Какво имаше да му мисли? Колко възможности биха могли да се открият пред него?

— Разбира се! — ентусиазирано отвърна той. — Ще бъда на пълно разположение на Негово Величество! Кажете ми какво трябва да правя и ще го направя.

Двамата турски управници измъркаха доволно.

— Искаме да проучите случая — каза министърът на мините. — Подгответе подробен доклад за петрола на територията на империята. — Той се усмихна. — Имам предвид Месопотамия, разбира се. Именно от тези земи се интересуват нашите приятели германците.

През следващите дни Калуст бе погълнат от подготовката за голямото пътуване. Щом щеше да пише доклад за Високата порта, най-разумно му се стори първо да огледа района. За целта трябваше да организира транспорта и да си осигури необходимите контакти за разрешаването на множеството проблеми, които биха могли да възникнат, например факта, че до тези части на империята се стигаше с влак.

Попита баща си дали познава някого в Мосул или Киркук — места, около които германците очевидно душеха. Вахан се изненада от молбата на сина си.

— Защо те интересува?

— Трябва да отида там — обясни синът му. — Салим бей ми поръча да изготвя доклад за потенциални петролни залежи в Месопотамия.

Баща му наклони глава настрани.

— Слушай, имаш ли представа какво представлява подобно пътуване? Само пътят до там е истински кошмар. Трябва да пътуваш на кон или с карета седмица или две по ужасни и опасни пътища. А най-лошото е, че това е дива земя. Месопотамия гъмжи от номадски племена, бедуини, араби — хора, които с кеф ще прережат гърлото на първия жив човек, когото зърнат, за да му вземат парите. Сигурен ли си, че искаш да попаднеш в това гнездо на оси?

При тези думи Калуст замислено се почеса по брадичката. Месопотамия наистина беше сурова земя, с обширни пустини и войнствено настроени обитатели. Немалкото истории за нападения над пътешественици не трябваше да се подминават с лека ръка, а и по пътищата скитаха разбойнически банди. Освен това там нямаше и хотели. Това означаваше, че ще трябва да спи на палатка, да яде камилско месо или нещо още по-лошо — да се облекчава на открито! Идеята не му се струваше особено примамлива.