Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Ще видим това — каза той с тон, издаващ лошото му настроение. — Името?

— Калуст Саркисян.

Мъжът прегледа списъка и с изненада откри, че младежът наистина има записан час за среща с интенданта на цивилната листа и счетоводител на султана. Беше необичайно толкова млад арменец да се появява така с уговорена среща на такова високо ниво. Все пак графикът не оставяше никакво съмнение; в него наистина фигурираше човек с това име.

— Моля, качете се.

Може би защото не знаеше докъде точно се простират властта и влиянието на гяура, когото виждаше за пръв път, рецепционистът изведнъж стана любезен и го придружи из коридорите на сградата до кабинета на султанския интендант.

Секретарят на Салим бей помоли Калуст да остане в чакалнята — малко помещение в дъното на коридора. Арменецът се настани на един стол до прозореца и запълни времето си, като наблюдаваше корабите, които мълчаливо се плъзгаха по повърхността на Мраморно море. Съзря къщата на родителите си на отсрещния бряг — в Скутари, и се опита да намери дома, в който самият той живееше, също там наблизо, но скоро разбра, че не се виждаше от мястото му. Резиденцията се намираше от другата страна на хълма.

— Влезте, моля.

Гласът на секретаря го изтръгна от унеса му, докато гледаше през прозореца. Мъжът се бе върнал в чакалнята и му правеше знак да го последва. Продължиха по коридора до кабинета. Калуст влезе в помещение, застлано с килими от Шираз, и видя Салим бей, който седеше на едно канапе с друг, по-възрастен турчин. Като видя младежа, покровителят на баща му се изправи, за да го поздрави и да го представи на непознатия костюмиран мъж.

— Това е господин Ахмет Ферит, министър на мините — каза той. — Както ти споделих онзи ден, Ахмет също прочете забележителната ти книга и тя много го заинтригува.

— За мен е чест — каза Калуст и леко се поклони на домакините си. — На ваше разположение съм за всичко необходимо.

Салим бей погледна към диваните.

— Засега трябва само да седнем — пошегува се той и махна с ръка към местата им. — Заповядайте.

След като се настаниха, един служител влезе в кабинета с джезве и три чаши, които постави на масичката пред тях. Отпиха от турското кафе, докато министърът на мините учтиво разпита Калуст за сватбата и му пожела щастие и благоденствие.

След десетминутен неангажиращ разговор той сподели експертното си мнение относно колекционирането на килими — тема, която интересуваше и трима им, Салим бей се прокашля и накрая подхвана въпроса, заради който бе свикал срещата.

— Присъствал си на посрещането на кайзера в града ни преди около три години, нали?

— За кратко — отвърна Калуст. — Спомням си, че случайно бях наблизо и тъкмо редактирах статията си за Revue des deux mondes , когато видях кортежа да пресича новия мост на Златния рог на път за приема, даван от Негово Величество султана.

Салим бей потри ръце.

— Много добре! — доволен възкликна той. — По време на това посещение възложихме на Дойче банк изграждането на железопътната линия през Анадола. Строителните работи вървят добре и се надяваме в края на годината да открием линията до Анкара. Идеята е да продължим изграждането до Багдад и след това до пристанището на Басра. По този начин германците искат да се сдобият с излаз на Индийския океан и от там да стигнат до колониите си в Танганайка [42], като избегнат Суецкия канал. Така ще се предпазят от евентуални атаки от страна на Великобритания и Франция и ще имат достъп до африканските суровини, необходими за развитието на индустрията им. Не забравяй, че Германия вече надмина Англия в производството на стомана.

— Ето защо Западните сили не одобряват договора с Германия. А и можем ли да ги виним?

— Факт — потвърди Салим бей. — За британците железопътната линия е заплаха за Индия. Смятат, че Германия става прекалено силна, дори по-могъща от британската, френската и руската империя, и правят всичко възможно, за да спрат развитието ѝ. — Той махна с ръка във въздуха. — Но… това е тема на друг разговор. Причината да те поканим на тази среща е свързана с определена част от проекта за железопътната линия. — Салим бей погледна към Ахмет Ферит. — Вярвам, че господин министърът ще ни осветли по въпроса.

Министърът на мините прочисти гърлото си.

— Германците изпратиха технически екип, който да проучи маршрута на линията до Багдад — започна той. — Преди няколко месеца обаче те поискаха среща с мен с молба да вземат на концесия находищата на Месопотамия. Това ми се стори странно, затова се замислих…