Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Това свърши работа и Калуст бързо бе освободен от този ад. Тези три часа в четвъртъците се превърнаха в перфектната възможност за бягство. Когато баща му го попита какво смята да прави през това време, момчето имаше готов отговор.

— Ще уча, разбира се.

Като чу това, Вахан Саркисян остана доволен. Синът му, помисли си, бе наистина разумен и отговорен и ако продължава така, със сигурност ще стигне далеч. И беше прав, разбира се. Но онова, което Калуст не му каза, бе, че възнамеряваше да учи на пазара.

— Ах, какъв град!

Ако липсваше нещо на този възглас от страна на Калуст пред онова, което откри, когато за пръв път отиде в центъра на Константинопол, то бе фактът, че не го извика достатъчно силно, както се полага на целия спектакъл, на който бе свидетел.

В четвъртък, веднага след началото на часовете по физкултура, момчето се промъкна през градините на „Робърт Колидж“, избягвайки главното стълбище, където каведжи би могъл да го забележи, и се озова на улицата. За да се изплъзне от набезите на мюсюлманите от България, потърсили убежище в града, той се изкачи по хълма на квартал „Пера“, пълен с кафета и чужденци, и се вмъкна в тунела — подземния фуникулер, който бяха построили наскоро, за да улеснят връзката между тази част на града и Златния рог, който се намираше малко по-надолу.

— Не ми казвай, че отиваш в мишата дупка — подметна един стар беззъб турчин, плюейки към входа на тунела. — Мен ще ме заврат под земята чак когато умра!

Само че ученикът не се страхуваше от подземия. Това бе новост за него, изпълваща го с възхищение, което се засили още повече, когато стигна до станцията. Излезе на улицата и точно там, до Златния рог, целият блясък на Константинопол го обгърна така, че за малко да го замая от вълнение.

— Господи!

Ако светът бе небето, Константинопол би бил най-ярката звезда — толкова силно и заслепяващо грееше. Ученикът осъзна това, докато вървеше по брега до моста на Галата, където прекара цял час, опиянен от живота, който кипеше наоколо. Чайките пикираха до водната повърхност, кряскаха от глад, когато усещаха мириса на осолена риба на крайбрежния площад; омайващото тъмносиньо море плискаше неспокойните си вълни, поръсени със солена пяна. От балюстрадата на моста бяха провесени въдици като бамбукова гора, а долу пръхтяха кораби, ръмжаха и свиреха платноходки и параходи, които изпълваха Мраморно море докъдето поглед стига.

— Варда! — извика изведнъж някакъв глас. — Направете път! Варда!

Калуст се завъртя на пети и съзря едър евнух, възседнал кон, който разчистваше пътя на позлатена карета, украсена с цветя и рисунки на птици, която пресичаше моста, теглена от красив бял кон. В същия миг всички погледи се обърнаха натам. През прозорците надничаха женски очи; скрити зад копринени воали лица, които веднага породиха хорските възгласи.

— Харем! — извика някакъв глас. — Погледнете! Харем!

Каретата, която идваше от Пера, се вмъкна в уличките на Стамбул и изчезна някъде из чаршията, поради което вълнението бързо стихна. Калуст остана очарован от гледката и реши да остане още малко. Облегна се на парапета и се загледа в града, който дефилираше пред очите му.

Спектакълът на кипящия от живот Константинопол беше невероятен! Сред стрелкащите се насам-натам турци, арменци и гърци, които пресичаха моста Галата, Калуст забелязваше екзотични лица, които го пленяваха. Видя забулена робиня, която носеше риба; негърка от Кайро, увита в шарено наметало, евреин със светлосин фес и друг, носещ бяла ермолка; сириец c византийски жакет и бяла кърпа на златни райета на главата, руса европейка с дълга до глезените кремава дантелена рокля и чадърче, която се промъкваше сред тълпа от мюсюлмани с бели тюрбани.

Всички тези лица бяха различни — бледи, мургави, с тънки мустачки или гъста брада; хора, толкова разнолики, че Калуст се опитваше да отгатне произхода на всеки един. Ето една хърватка, насреща му маронит, там крачи кюрд, до него — друз, отвъд моста се разхожда мъж от остров Крит, а от другата страна — кипърец. Едни носеха тюрбани, други — фесове в различни цветове, в зависимост от етноса и религията, някои — от смачкани парцали, други — от шалове. Виждаха се мамелюкски панталони, тоги, монашески раса, дълги наметки, които се влачеха по земята, колани с втъкнати в тях ножове, златни колиета, шалварести панталони, платове с ярки ивици, коприна, мръсни дрипи, парфюмиран памук, шаячни дрехи, един принц, няколко просяци и трима сакати.