Дэвид Хосп - Невинност

Непознатият обърна острието и заострената страна одраска врата й. Тя затвори очи и усети как й потекоха сълзи.

Петък

21 декември 2007 година

Фин се събуди освежен. Не се беше чувствал така добре от седмици. Ръката го болеше, но отдавна не беше спал пълноценно и за първи път, след като се зае с делото на Винсенте Салазар, почувства ума си ясен.

Мигел беше спал в една от лекарските стаи и на сутринта първата му работа беше да прегледа Фин, след което му каза, че е добре, и към осем часа го изписа. Козловски, който беше спал на стола в болничната стая, придружи Фин, за да си вземе колата от Роксбъри, където им трябваха двайсет минути да изринат снега. После двамата потеглиха към кантората.

Беше малко след девет часа, когато изкачиха външните стъпала на офиса на Уорън Стрийт и Чарлстьн. Външната врата беше заключена, което изненада Фин. Лиса обикновено идваше на работа в осем. Той отключи и двамата с Козловски влязоха. Докато Фин набързо прегледа пощата си, детективът се скри в кабинета си за малко, после се върна и седна на стола до стената, вперил поглед в адвоката.

— А сега какво? — попита го той.

— Трябва да отидем при Стийл. Да разберем какво е правила в Роксбъри, когато е била нападната.

Козловски потри брадичката си.

— Мислиш ли, че е свързано с нападението?

— Не знам. В момента това е единственото, което ми идва наум.

— Може би. И все пак, дори и да си прав, говорим за разследване отпреди повече от петнайсет години. Шансовете да хванем следа — ако предположим, че Стийл ни каже върху какво е работила — са близки до нулата.

Адвокатът погледна намръщено Козловски.

— Знам, че по природа си скептик, Коз, но какво ти става?

— Нищо. Просто ми се струва доста нищожна възможност, това е.

— Добре. Ако се сещаш за нещо съществено, моля, заповядай. Аз имам предчувствие за този случай и ще съм ти благодарен, ако не ми разваляш настроението.

— Това не е от настроението, а от обезболяващите.

— Е, добре, каквото и да е. — Телефонът на бюрото на Фин иззвъня и той го вдигна. — Фин на телефона.

— Здравей, Фин, Смити е.

— Здравей, Смити. Пак ли ще ми съобщиш лоша новина?

— Всъщност не. Точно обратното.

Адреналинът нахлу в кръвта на Фин и той се помъчи да остане спокоен.

— Не ме дръж в напрежение, сърцето ми няма да издържи, Смити. Кажи ми, че имаш нещо хубаво за мен. Получи ли новите отпечатъци на Салазар, които ти изпратих?

— Да, и те само потвърдиха, че отпечатъците, с които е бил идентифициран като стрелец, действително са неговите.

— Значи днес не ми е ден — промърмори адвокатът.

— Чакай малко. Замислих се по твоя въпрос — как човек би могъл да манипулира процеса на събиране на пръстови отпечатъци, ако иска да натопи някого? И в крайна сметка прегледах с лупа цялото досие на Салазар, търсейки нещо необичайно.

— И откри ли нещо?

— Мисля, че да. Има два отпечатъка, за които полицията твърди, че били върху пистолета. Единият е послужил за основание да се издаде заповед за задържането на Салазар. Другия са представили пред съда по време на процеса.

— Не е ли малко странно? Защо не са представили и двата отпечатъка за заповедта и за процеса?

— Да, и аз си казах, че е странно. Затова се вгледах по-внимателно в двата отпечатъка. Първият — този, послужил за ареста — е пълен отпечатък, с всички детайли от папиларната повърхност. — Смити направи пауза, сякаш беше казал нещо много важно.

— Е, и?

— Ами в реалния свят е много трудно да се свали пълен отпечатък. Обикновено, когато хванем един предмет или го докоснем, от пръстите ни не остават пълни отпечатъци, а само частични. В крайна сметка в повечето случаи получаваме частични отпечатъци, размазани и непълни. Единствено, когато взимаме на някого отпечатъци, тогава имаме пълен комплект. Но дори и тогава може да се наложат няколко опита, за да се получат хубави отпечатъци. И въпреки това те незнайно как са успели да свалят абсолютно пълни отпечатъци от пистолета, който е лежал на улицата, бил е намокрен от дъжда и е имало съпротива от страна на жертвата. Не се връзва.

— Извадили са късмет. Какво от това? С какво ни помага това?

— Стори ми се много странно и аз продължих да се ровя в досието. Излиза, че когато жена му е починала в болницата, той е бил арестуван от имиграционната служба ИНС. Те са го пуснали, но са го записали и са му взели отпечатъци.

— Стандартна процедура. — Фин се запита накъде ли бие Смити.