Дэвид Хосп - Невинност

— Абсолютно. Така аз сравних отпечатъка, послужил за задържането му, с този, взет в имиграционната служба.

— И?

— Напълно съвпадат.

— Това е лошо, така ли? — попита объркан Фин.

— Не, много е добре. Като казвам, че напълно съвпадат, имам предвид, че са идентични. Ако наложиш единия върху другия, няма никаква разлика. Вече ти споменах, че няма два еднакви отпечатъка дори и да са от един и същи пръст на един и същи човек. Единствено може да се получи, ако направиш фотокопие на отпечатъка — и си мисля, че са направили точно това.

— Не те разбирам — каза Фин. Звучеше добре, но трябваше да го разбере по-добре, за да го обясни на съдията.

— Пистолетът вероятно е бил изпратен в лабораторията без никакви годни отпечатъци. Но те са искали да заковат заподозрения и затова са влезли в компютъра, направили са копие от отпечатъци, които вече са били приложени към досието му, и са ги приложили към доклада, а после са казали, че са ги открили върху оръжието. Но това е достатъчно за заповед за арест. После са го арестували и са взели нов отпечатък от чаша — този път частичен, нещо, което би изглеждало нормално, ако се представи пред съда, в случай че защитата поиска той да бъде изследван от техен експерт — и са поставили отпечатъка върху пистолета. Това е единственото логично обяснение.

Адвокатът си пое дълбоко въздух.

— Смити, ще се съгласиш ли да изложиш всичко това писмено и да се подпишеш?

— Ще ми платиш ли хонорарите?

— Дори ще ти дам коледен бонус.

— Ще го имаш до обяд.

— Ти си най-добрият.

— Е, успях ли да повдигна настроението ти?

— До края на годината има още една седмица, а и трябва да видя твоето писмено заключение, но определено сега се чувствам по-добре.

Фин затвори телефона и погледна към Козловски. Детективът се беше облегнал в стола и наблюдаваше адвоката, присвил очи.

— Да разбирам ли, че имаме добра новина? — попита той.

— И още как. — Фин се усмихна. — Беше Смити.

— Разбрах.

— Каза, че първият отпечатък, който те твърдят, че са свалили от пистолета — този, който е послужил за основание да получат заповед за арест на Салазар — бил копие от стар отпечатък от досието му. Което означава, че вторият отпечатък най-вероятно е бил поставен върху оръжието, след като са го арестували.

— Може ли да се дължи на недоглеждане или пропуск на полицаите? Може би просто са сложили грешния отпечатък в досието. — Козловски видимо беше развълнуван. Фин знаеше как мрази детективът да губи спорове, особено от него, но емоциите му бяха необичайно силни. Той се запита дали детективът не цели да изкарат клиента им виновен.

— Ти сигурно се шегуваш. — Фин стана от стола си. — Скептицизмът е едно нещо, но това твоето на нищо не прилича, Коз. Този човек е невинен. Какво ти става?

Телефонът иззвъня отново.

Козловски поклати глава, но замълча.

— Салазар е невинен — повтори Фин. — И със или без твоята помощ аз ще отида да говоря със Стийл тази сутрин, за да разбера какво точно се случва.

Телефонът иззвъня втори път.

Той продължи да гледа Козловски. Беше се ядосал и искаше да го покаже ясно. Искаше да покаже, че няма да отстъпи.

— С мен ли си или не?

Телефонът иззвъня за трети път.

— Вдигни телефона — каза Козловски.

Фин продължи да го гледа гневно още секунда-две.

— Наистина ли искаш да го направя? Съдейки по развитието на случая, вероятно ще ми съобщят още добри новини. Ако президентът иска да помилва клиента ни, ще се противопоставиш ли? — Той вдигна слушалката. — Фин на телефона — извика все още под влиянието на емоцията. Заслуша се в гласа от другия край на линията и лицето му пребледня. — Н-не… Добре, сега тръгваме.

Затвори телефона. Видя, че Козловски вече го гледа въпросително.

— Какво има? — попита детективът.

Фин поклати глава, беше му трудно да говори.

— Беше за Лиса — отвърна. — В болница е.

Настъпи дълга пауза, докато двамата се гледаха, виждайки собствените си кошмари и страхове в очите на другия. После и двамата едновременно се втурнаха към вратата.

Докато пътуваха за „Мас Дженерал“, двамата си казаха не повече от пет думи. На места пътищата още бяха покрити със сняг от снощната буря и малогабаритното Ем Джи се хлъзгаше на завоите, докато Фин караше с максимална скорост. Минаха покрай Научния музей и Козловски, който дори нямаше сили да погледне адвоката, попита:

— Много ли е зле?