Дэвид Хосп - Невинност

Фин стисна волана за следващия завой.

— Не казаха.

Паркираха в нарушение на правилата в една странична улица до болницата, за да избегнат чакането на паркинга, и веднага изтичаха в спешното отделение. От изписването на Фин не бяха минали и три часа.

Козловски беше първият, който влезе вътре. Тичайки, той стигна до приемната на отделението.

— Лиса Кранц. В коя стая е?

Младата медицинска сестра зад компютъра се обърна точно когато пристигна и Фин.

— Приеха я преди около час — отвърна тя, като ги гледаше със съчувствие. — Не говори много, само ни каза да се обадим на Том и Фин от службата. Вие ли сте?

Козловски кимна.

— Как е тя? — попита Фин.

Сестрата сведе поглед.

— Смятаме, че… — започна, но после се спря, щом се появи един лекар зад нея. — По-добре да говорите с доктор Крегани.

Щом чу името си, лекарят се обърна към тях:

— С какво мога да ви помогна?

— Приятели сме на Лиса Кранц — отвърна Фин. — Докарали са я сутринта.

— Какво се е случило? — попита Козловски с дрезгав глас.

Лекарят погледна въпросително към сестрата.

— Четвърто легло — рече тя.

— Ах, да. Грозна гледка. Съседката я открила тази сутрин и се обадила на 911. Едно от онези ужасни неща, които си мислиш, че се случват само на другите. Вие сте й приятели, така ли?

— Да — отвърна Фин.

— Добре, сега е добре приятелите й да са до нея.

— Моля ви, докторе, кажете ни как е тя.

Лекарят сякаш се стресна от въпроса.

— Като цяло е добре. Или поне ще се оправи. Пребили са я доста сериозно, има порязвания на няколко места. Но има предимно козметични увреждания — отвърна той със студен, строго научен тон, характерен за лекарите, които се занимават с най-тежките травми.

— Колко е зле? — попита Козловски.

— Ъ? — доктор Крегани се беше зачел в картона на друг пациент.

— Колко лошо е бита? — повиши тон детективът.

Лекарят остави картона на бюрото и сви рамене.

— Повикахме пластичен хирург. Ще се оправи. Студентка по право е, нали? Значи така или иначе ще си изкарва хляба с ума, не с красотата.

Козловски не издържа, сграбчи лекаря и го блъсна в стената. Крегани понечи да се изскубне, но той го държеше здраво за реверите на престилката.

— Хей! — протестира Крегани. — Пуснете ме!

Козловски го заплаши с юмрук.

— Пусни го, Коз — каза Фин с равен тон. — Не си струва.

Козловски леко отпусна хватката, но се закани на лекаря:

— Ако още веднъж те чуя да говориш за някой от пациентите по този начин — изрече, — ще се погрижа и ти да получиш легло в спешното при тях. И ако само се усъмня и най-малко, че Лиса Кранц не получава най-доброто медицинско обслужване и лечение, които може да осигури тази болница — и ти конкретно, ще те убия.

Фин сложи ръка на рамото на приятеля си.

— По-спокойно, Коз.

Козловски пусна лекаря, който се свлече по стената.

— Ще извикам полицията — каза Крегани.

Козловски само го изгледа и то беше достатъчно да го накара да размисли, след което той стана и си тръгна.

— Безчувствен задник — чу се женски глас зад тях. Козловски се обърна и видя срещу себе си едно от най-дребните човешки създания. Едва ли беше по-висока от метър и трийсет, на възраст — към петдесетте, с къса прошарена коса и груби маниери, които обаче съжителстваха с чувство на състрадание. — Този няма да посмее да направи нищо — успокои го тя. — Защото ако ги повика, ще трябва да признае, че някой му е натрил носа. Аз съм Маги. — Тя протегна ръка и двамата мъже се здрависаха с нея. Ръкостискането й беше учудващо силно за такава дребна жена. — Аз бях в екипа, който я пое от линейката. Бях при нея през последния час. Доста си е изпатила, но лекарят, общо взето, беше прав: ще се оправи.

— Какво се е случило? — попита Фин.

— Не е ясно. Не ни каза много. Била е пребита тежко, това е ясно. Има две пукнати ребра, счупена ръка, счупен нос, доста порезни рани и контузии — главно на лицето. Явно този, който й го е причинил, е влязъл с взлом в апартамента й. Може да е било само обир, но от полицията казаха, че нищо не е откраднато. Предполагаме, че тя знае кой е бил този тип — може би неин бивш приятел или преследвач. Иначе щеше да е по-приказлива и щеше да ни каже. Докато не се съгласи да говори, загадката ще си остане.

— Може ли да я видим? — Козловски се опита да запази спокойствие, но се съмняваше, че е успял.

Тя го погледна и каза:

— Вие сте Том.

Козловски усети как Фин го изгледа учудено, но избягна погледа му.

— Да.

Маги кимна.