Дэвид Хосп - Невинност

— Тя ми разказа малко за вас. — После се обърна към Фин: — А вие сте нейният шеф, адвокатът?

— Аз съм.

— Тя попита и за двама ви. Това бяха почти единствените й думи. Каза, че няма да говори с никой друг освен с вас двамата. — Сестрата ги изгледа, сякаш за да прецени дали доверието на пациентката в тях е оправдано. — Можете да влезете при нея — добави накрая. — Последната стая по коридора, вдясно.

Козловски и Фин тръгнаха по коридора.

— Хей! — провикна се Маги след тях. Двамата се спряха и тя отиде при тях. — Трябва да ви кажа още нещо — добави тихо сестрата и ги погледна в очите. — Смятаме, че е била изнасилена.

Козловски беше прободен в сърцето от ужасна болка като с огнен кинжал. Уплаши се, че ще припадне.

— Какво означава „смятаме“? Какво означава това? — попита Фин.

— Не сме напълно сигурни. Направихме оглед и тестове, не открихме семенна течност, но той може да е използвал презерватив. А пък има и други индикации.

— Като например? — попита Фин.

— Синини в областта на влагалището. И когато съседката й я е открила, тя била гола, свита на кълбо.

— Какво каза Лиса? — попита Козловски този път.

— Не иска да говори. Синините може да са причинени и от доброволен секс, но тогава трябва да е водила доста активен полов живот през последните дни.

Той се изчерви, докато слушаше как сестрата спокойно и научно обясняваше особеностите на анатомията на Лиса. После сякаш онемя и не знаеше как да реагира.

— Просто си казах, че трябва да знаете — добави Маги. — Ще й е необходима голяма подкрепа. Тя ще го преодолее — силна е, то се вижда — но въпреки това ще й трябва помощ. Трябва да го знаете.

Козловски я погледна с отчаяние, готов да изслуша всеки неин съвет. Тя само поклати глава. Детективът си пое дълбоко дъх и изправи рамене.

— Благодаря, Маги — каза. После двамата с Фин продължиха по коридора към стаята, в която лежеше Лиса.

Когато влязоха в стаята, тя лежеше по гръб, с лице, обърнато към вратата, и със затворени очи. Фин едва я позна. Долната й устна беше сцепена, зашита с дебели грозни временни шевове. Носът й беше изкривен, а останалата част от лицето й беше цялото в синини и подутини. Ръцете й бяха бинтовани. Не можеше да повярва, че това беше същата онази жена, която идваше в офиса му всяка сутрин в осем часа.

Тогава тя отвори очи. Очите рядко лъжеха. И макар нейните да показваха умора и страх, в тях имаше и пламъчета на гняв и предизвикателство, кураж и непоклатимост. Фин веднага позна нейните очи.

Тя видя двамата и извърна глава към тавана.

— Страхотна гледка, а? — каза и една сълза се търколи по бузата й.

— И по-лоши съм виждал — излъга Фин. Козловски застана от едната страна на леглото, адвокатът отиде от другата.

— Да бе, сигурно. Само в моргата.

— Не, не — опита се да я успокои той, — ще видиш, че ще те оправят и за танците на Бъдни вечер ще си като нова. — Погледна към леглото и забеляза, че Козловски е хванал дланта й. Но си замълча.

— Носът не е толкова важен. Така или иначе не си беше мой, знаеш ли?

Фин поклати глава.

— Не знаех.

— Беше подарък за седемнайсетия ми рожден ден. Не си харесвах носа. Но имах страхотни устни. — Тя присви очи от божа, докато говореше.

— Какво се случи? — попита я шефът й.

Лиса преглътна тежко два пъти.

— Той каза, че иска чрез мен да ти изпрати послание.

Каза, че Салазар трябва да остане в затвора. В противен случай пак ще се върне.

— Дадено, оттеглям се от случая — отвърна Фин, без да се замисли изобщо. После се обърна и закрачи из стаята. — Мамка му, аз и без това не исках да го поемам още от самото начало.

— Ако се откажеш от случая — каза Лиса, — тогава по-добре си търси друга асистентка.

Той се обърна рязко към нея:

— Сигурна ли си? Тези хора не си поплюват.

Тя го изгледа твърдо, гневът и непреклонността в очите й се засилиха. Страхът беше изчезнал.

— Нито пък ние, нали така? Вече няма да си поплюваме.

— Точно така — съгласи се той.

— Добре. Защото няма да си губя времето да работя за някакъв шибан пъзльо, който се оставя да го изнудват.

— Добре. — Фин се облегна на стената и оцени сцената: Лиса в леглото, изпотрошена, но не и победена; Козловски, застанал над нея, мълчалив, но кипящ отвътре, хванал дланта й.

— Фин? — обърна се младата жена към него.

— Да?

— Може ли да ни оставиш за една минута насаме с Коз?

Отначало той се стъписа от въпроса.

— Д-да, разбира се.

Фин отвори вратата и една мисъл му мина през ума — мисъл, която го беше глождила и преди — но той бързо я прогони като абсурдна. Погледна към тях и ги видя в тяхната истинска същност — за първи път и двамата търсеха едно и също нещо, което сега им беше необходимо повече от всякога.