Дэвид Хосп - Невинност

— Синът ми вече го няма, но ти ми напомняше на него.

— Падре, много съжа…

Карлос го потупа по коляното и го прекъсна:

— Не се притеснявай. Всички рано или късно отиваме в Божиите ръце. — Той погледна към витража над олтара. Сутрешните слънчеви лъчи преминаваха през стъклото и хвърляха многоцветни светлини върху татуираното лице на Карлос. От този калейдоскопичен ефект на Джими му се зави свят.

— В Църквата ли беше възпитаван като дете, Джими?

— Не. Майка ми беше… Тя не беше религиозна. Баща ми беше американец.

Карлос кимна.

— Знаеш ли притчата за Авраам?

Джими поклати глава.

— Авраам е бил избран от Бога. Бил е неговият любимец. Бил е човекът, когото Бог е обичал най-много. Но Бог знаел, че трябва да подложи Авраам на изпитание. Човекът трябвало да докаже своята надеждност и отдаденост на Бог. Затова Бог го изпратил в планината. Казал му да доведе най-големия си син. — Той се изправи, хвана Джими за ръка и го отведе при олтара. — Бог накарал Авраам да построи голям олтар. После му казал, че синът му трябва да легне върху олтара. — Леко натисна Джими надолу да коленичи. — И тогава Бог казал на Авраам да извади меча си и да убие собствения си син като знак на подчинение на Бог. — Карлос се пресегна и взе мачетето, което беше подпряно на стената. И го вдигна над главата си. — Авраам вдигнал меча си, готов да убие плът от своята плът и кръв от своята кръв в името на Бог. Като видял, че може да има доверие в Авраам, Бог се смилил над него. И когато Авраам надигнал меча си, Божията ръка го спряла и пощадила сина му.

Джими беше коленичил, вперил през сълзи поглед в Карлос, докато слънчевите лъчи, проникващи от горния прозорец, заливаха със светлина помещението. Той изглеждаше божествен на Джими.

— Така че, Джими, днес пред нас двамата стои само един въпрос.

— Кой? — изхлипа младежът.

Карлос го погледна.

— Дали Бог ще се смили над нас.

След тези думи замахна плавно с мачетето към главата на Джими. Младежът се дръпна назад, опитвайки се да избегне острието. Мачетето се заби в лявата му ръка, точно над огнестрелната рана, сряза мускулите и костта и ръката падна на олтара пред него.

— Не-е! — изкрещя Джими. Той взе отсечената си ръка, напълно обезумял. — Не! — извика отново и се опита да изтича към вратата на църквата. Умствената дейност беше сведена до една дума: „Бягай!“

За негово съжаление олтарът беше станал хлъзгав от кръвта, която продължаваше да се лее от мястото на отсечената ръка. Подхлъзна се и падна пак на колене, като изпусна крайника на пода.

Карлос го последва. Застана до него и стисна мачетето с две ръце като бейзболна бухалка. Джими вдигна очи към него.

— Моля те! Недей!

Карлос направи крачка и удари с мачетето под гръдния кош на младежа, като разпори корема му. Джими с ужас видя как червата му се изсипаха на пода. Миризмата беше ужасна. Опита се да пълзи, но горната и долната половини на тялото му вече не бяха в състояние да функционират като един организъм и той се загърчи на пода сред собствените си вътрешности.

Карлос го погледна.

— Съжалявам Джими. На Бог не му остана милост.

Той отново вдигна мачетето и Джими безпомощно видя как острието полетя към врата му. Нямаше какво да направи. Ударът се падна точно в гърлото и отсече главата му.

Може би все пак на Бог му беше останала малко милост. Джими вече не усещаше нищо.

Пред болницата Фин и Козловски се качиха в колата на адвоката. Той включи двигателя. Няколко минути търсиха миниатюрното Ем Джи, тъй като миналите по улицата снегорини го бяха затрупали със сняг.

— Къде отиваме? — попита Фин. — Да говорим с Макинтайър? Той трябва да е в основата на всичко, нали?

— Възможно е — съгласи се Козловски. — Но няма да е лесно да го стреснем. Той е в занаята от доста дълго и знае правилата на играта. Няма да свали картите си, ако не му предложим по-голям залог. Но в момента нямаме какво да заложим.

— Тогава при Форние? Той е хлъзгава невестулка. Малко да го натиснем и ще се сломи.

— Може би. Но при него ще е второто ни посещение. Първо трябва да говорим с друг.

— С кого? — Фин подкара колата и излезе от паркинга.

— С Мадлин Стийл.

— Стийл? Нали каза, че тя няма да иска да говори с нас. И че по-скоро ще стреля по мен.

— Тя пак може да стреля по теб. Но аз знам как да я накарам да проговори.

Адвокатът хвърли поглед към детектива, който беше напълно спокоен.

— И ще ми кажеш ли какво ще ни разкрие тя?