Дэвид Хосп - Невинност

Адвокатът погледна към детектива:

— И ти го знаеше през цялото време.

Козловски кимна и Фин зарови лице в дланите си.

— Той разбра едва когато процесът приключи — намеси се Стийл. — Казах му месеци след това и той ме посъветва да се разкая. Но какво можех да сторя на този етап? Да ги оставя да пуснат човека, който ми беше отнел толкова много? Да има нов процес? Не можех да го направя.

— Не е бил той! — извика Фин. — Не е бил той, но вие двамата въпреки това сте позволили да го тикнат в затвора!

— Не можех да съм сигурна — отговори Стийл. Но дори на нея оправданието й прозвуча неубедително. — Не знаех какво ще стане с мен. Поставете се на мое място — така казах и на Коз тогава. Той заплаши да разкаже, но аз отвърнах, че ще го обвиня, че лъже, и той ще изгуби всички приятели в полицията. След това вече не бяхме приятели. — Стана й лошо. — Съжалявам, Коз.

Радиаторът в ъгъла на стаята леко изскърца във възцарилата се пълна тишина.

— Върху какво работехте тогава? — попита Фин рязко.

Тя погледна към Козловски.

— И ти си го знаел? — попита Фин бившия полицай.

— Само отчасти — отвърна той. — Без подробности.

Фин се обърна пак към Стийл:

— Е?

— Работех в една смесена оперативна група с ИНС. Залавяхме нелегални имигранти. В процеса на работата няколко пъти се натъквах на нова улична банда, която тогава тъкмо пробиваше в Бостън.

— Нека да позная: ВДС, нали?

Тя кимна.

— Тогава изобщо не бях чувала името й, но продължиха да се носят слухове, че те са организирали основните канали за незаконни имигранти от Южна и Централна Америка. Говореше се, че били организирали цял бизнес за търговия с роби.

— Роби ли?

— Да, роби. Предлагат да прекарат хората през границата, после ги карат да платят повече, отколкото могат да си позволят. Ако хората не са в състояние да си платят, бандата им предлага да им намери работа, но когато нещастниците отиват там, ги поемат някакви сенчести бизнесмени, които им плащат твърде оскъдно, недостатъчно за работниците да си изплатят дълга. И в крайна сметка се превръщат в роби. Освен това от ВДС начисляват и лихва върху дълга. Добре измислена форма на рекет.

— Какво стана с разследването, след като ви простреляха? — попита Фин.

— Спряха го. Бях в отпуск над седем месеца и когато се върнах на работа, бандата беше приключила този вид дейности. Техен щаб беше една винарна в Роксбъри, но мястото беше затворено и нямаше никакви следи. Освен това не бях вече във форма да ги преследвам.

— И никога не се досетихте, че те са виновни за вашата участ? Не беше ли ясно за вас?

— Какво да беше ясно? Бях убедена, че човекът, който ме е прострелял, е в затвора, а доколкото знаех, той не беше свързан с ВДС. Какво трябваше да се досетя?

Тримата отново се умълчаха. Накрая Фин стана и тръгна към вратата. Преди да излезе, се обърна към нея:

— Искам от вас да изложите писмено всичко в декларация. Следобед ще минем да я вземем.

— Не знам дали ще мога — отвърна тя.

— Глупости, ще го направите.

— Може да си изгубя работата.

— Един невинен човек е в затвора заради вас. Вашата работа е последното, което ме интересува в момента. Или ще го направите доброволно, или ще се погрижа да бъде официално повдигнато обвинение срещу вас. Тогава не само ще загубите работата си, но и ще отидете в затвора за лъжесвидетелство.

Сякаш целият свят на Мадлин Стийл се срина. Но тя кимна.

— Добре, ще го направя.

Козловски стана и отиде при адвоката до вратата. Погледна назад и на нея й стана трудно да го гледа в очите.

— Май я оплесках, Коз. Трябваше да те послушам — бяха нейните думи.

— Всички я оплескахме — отвърна Козловски. — Сега е време да поправим нещата.

Фин вече беше в колата и двигателят работеше, когато Козловски излезе от къщата и се напъха на седалката до него. Натисна газта и потегли.

— Три седмици — каза адвокатът. — Три скапани седмици ние работихме по това дело. Три седмици, след като Добсън за първи път ни потърси. И десет дни откакто той беше насечен на парчета. И през цялото това време на теб изобщо ли не ти мина през ума да кажеш, че си знаел, че човекът е невинен?

— Не знаех, че е невинен. Мислех, че той е престъпникът. Единственото, което ми беше известно, беше, че Мади не е успяла да го огледа добре. Продължавах да мисля, че пръстовите отпечатъци са безспорно доказателство.

— Трябваше да ми кажеш. Та ние сме партньори. Нещо повече, аз съм ти шеф.

Козловски му хвърли насмешлив поглед.