Дэвид Хосп - Невинност

— Не! Кълна се! — извика полицаят. — Каза ми, че Стийл е разпознала човека! И че ако не го направя, виновникът ще се измъкне на свобода! Каза, че били напълно сигурни, само трябвало да подкрепят обвинението с доказателства!

— И не знаеш защо са избрали Салазар? Не си знаел какво се върши зад кулисите? Хайде, стига — обади се Козловски.

Той продължаваше да държи за яката Форние и го беше надвесил над снега. Като че го държат над басейн, пълен с акули, каза си Фин.

— Кълна се в Господ! Кълна се в майка си!

— А в алкохола ще се закълнеш ли? — попита го Козловски.

Форние замълча, но само за секунда.

— Да — отвърна. — Кълна се в пиенето. Да не близна повече алкохол, ако лъжа. Мак ми каза, че онзи си го бил заслужил. Каза, че бил сигурен, че той го е извършил. Нямах причини да не му повярвам. Наистина повярвах, че човекът е виновен.

Козловски погледна към Фин, който му кимна и детективът пусна Форние. Дребничкият човечец се олюля на нестабилните си крака и направи две крачки назад от Козловски, все още притиснат в пътечката. Видът му беше окаян. Кръвта се беше смесила с разтопилия се сняг и върху ризата му отпред се беше образувало ярко-розово петно. Сакото му беше скъсано, а косата му беше мокра и смачкана.

— Сега какво? — попита той уплашено.

Фин се замисли.

— Къде живееш? — попита го.

Форние трепереше.

— На няколко пресечки оттук. Защо?

— Защото сега ще дойдем с теб и ти ще напишеш и подпишеш всичко, което ни разказа.

— Не. — Форние поклати глава. — Мак ще ме убие.

Козловски го сграбчи за реверите и го блъсна в тухлената стена. Главата му се удари в твърдата повърхност.

— Чуй ме, нищожество дребно — каза той. — Заради твоите лъжи най-страхотната жена, която познавам, сега лежи пребита в болница. Друг човек беше направен на кайма с мачете, а клиентът ни се свива в килия два на три метра вече петнайсет години за престъпление, което не е извършил. И всичко това, защото не си си свършил шибаната работа. Не ме разбирай погрешно — не ми пука за това. Но ако бях на твое място сега, щях да се страхувам по-малко от Мак и много повече от мен, разбра ли ме? — Беше вдигнал Форние във въздуха, до стената. Краката на полицая висяха като на марионетка, докато Козловски го блъскаше в стената.

Форние кимна, докато се опитваше да остане в съзнание, и той го пусна на земята. Полицаят се свлече на цимента.

Фин се надвеси над него.

— Горе главата, господин Форние — каза. — Поне мога да ви гарантирам, че Мак няма да ви е проблем.

— Защо?

Фин и Козловски се спогледаха заговорнически. В очите на Коз нямаше никакво колебание.

— Защото — отвърна адвокатът — ние ще му отидем на гости много скоро.

Фин прочете декларацията, която Форние беше написал на ръка в апартамента си. Трябваше да направят три опита, докато ръката му спре да трепери. Едва с помощта на втора чаша водка усилията се оказаха успешни и дори в този вариант почти не се разчиташе нищо, но пък беше на хартия. Заедно с декларацията на Стийл беше достатъчно да изкарат Салазар от затвора. Като се добавеше и експертното заключение на Смити и заключението от ДНК анализа, което се очакваше всеки момент, нямаше никакво съмнение, че Салазар щеше да отваря подаръците заедно със семейството на брат си на Коледа сутринта.

Но това вече не беше всичко. Сега нещата бяха придобили лична основа.

— Безполезно е — каза Козловски и прекъсна мислите на Фин.

Двамата седяха в колата пред апартамента на Форние.

— Кое?

— Декларацията на Форние. Не е подписана под клетва. Освен това се основана само на голи твърдения. Съдът няма да я погледне.

— В нея се потвърждават факти, които не са благоприятни за него. Съдия Кавана ще я вземе под внимание.

— Той пак може да каже, че я е подписал против волята и под натиск. И няма да е лъжа — ние добре го натупахме.

— Може и ще е прав. Но се съмнявам, че ще го направи. Поисках да подпише декларацията отчасти и за да го държа в шах. Това е най-доброто, което можем да направим при тези обстоятелства. Поне ще имаме какво да покажем на Макинтайър, ако той ни създаде трудности.

Козловски се почеса по главата.

— О, сигурен съм, че ще ни създаде. Сигурен ли си, че искаш да участваш? Не е ли по-добре да отида сам?

Фин запали двигателя.

— Къде живее той?

— Добре, но да знаеш, че съм те предупредил. Живее в Куинси.

Козловски извади трийсет и осемкалибров револвер от кобура на глезена си.

— Вземи поне този. Резервен ми е.