Дэвид Хосп - Невинност

— И все пак трябва да науча останалото — каза детективът. — И трябва да го чуя от теб.

— Да, да, знам. Всичко, нали? Преди това обаче да пийнем по едно. — Потърси из напитките на масата и намери наполовина пълна бутилка бърбън. После намери и две мръсни чаши и ги наля до горе. — Ще налея и една за приятеля ти — каза и кимна към Фин, без да поглежда към него. — Но ми се струва женчо.

— Благодаря, няма нужда — обади се адвокатът.

Мак взе една от пълните чаши и я подаде на Козловски.

— За какво ще пием? — попита с усмивка на чакал.

Козловски вдигна чашата си.

— За истината, правдата и американската мечта?

Усмивката на Макинтайър помръкна. Той се замисли.

— Какво ще кажеш да пием само за професията ни?

— За професията ни тогава — отвърна Козловски и двамата пресушиха чашите си. Коз свали своята и погледна към Мак. — Та какво се случи?

Макинтайър се облегна назад и затвори очи.

— Дори не помня как започна всичко. — Той се почеса с дръжката на револвера по челото. — Винаги се започва от малкото. Шибаните шпиони нахлуват в страната на вълни, нали така? Не можеш да се бориш с тази напаст. Твърде много са. Те идват и заемат място, после ти взимат работата и мамят системата, не плащат данъци и ние трябва да ги плащаме вместо тях, нали така? Но те са прекалено много, за да можеш да ги изриташ всичките. Все едно да се опиташ да изпразниш Атлантическия океан със супена лъжица. Тогава виждаш, че можеш да спечелиш от тях някоя и друга хилядарка. И си казваш: какво пък толкова? Не е като да мамиш истински американци.

— Бил си на заплата при тях — отбеляза Козловски.

— Не много. — Макинтайър се изсмя. — През деветдесетте ВДС започна да вкарва нелегални имигранти. Да ги прекарва контрабандно през границата и да ги транспортира с камиони дотук. И какво толкова? За Бога, та нали сме страната на възможностите? Така че, да, те ми даваха процент в замяна на малко протекция. И вълкът сит, и агнето цяло, нали така?

— Грешка — отвърна Козловски.

— Да, грешка. Много голяма грешка. С тези хора — голяма грешка. Те са гадни копелдаци. Най-гадните.

— Защо прекарваха нелегални имигранти? Наркотърговията не е ли по-печеливша?

— Дори не може да се доближи. Не ме разбирай неправилно. От време на време те също вкарват наркотици. И оръжие. Но големите пари са от контрабандата на човешки добитък. Всеки на юг от границата, който има спестени малко пари, би ги дал охотно, за да попадне в обетованата земя. Кълна се в Бог, там долу сигурно си мислят, че ние тук плуваме в пари и всеки кара корвет само защото е американски гражданин. Те дават част от парите, а за останалите бандата ги кара да подпишат разписка, че дължат тези пари. Когато ги прекарат тук, ВДС ги продават на работодатели, които плащат на нелегалните мизерни заплати за най-неблагодарната работа. Бандата взима авансово суми от работодателите, а освен това понеже бедните нещастници имигранти не печелят много, те трябва да плащат и лихва върху дълга им, че са ги прекарали в Щатите. Почти си е като робство, само без окови. Но понякога и окови им слагат.

— Защо имигрантите просто не изчезнат?

Лицето на Макинтайър придоби сериозно изражение.

— Ти не знаеш на какво са способни тези мерзавци от ВДС. Никой не иска да си има проблеми с тях. Главатарят им е един луд психопат на име Карлос. Викат му Падре, мили Боже! Отецът. Има татуировки по цялото тяло — кълна се, върху всеки сантиметър от кожата му. Никога не съм виждал по-студен и хитър негодник. Няколко души се опитаха да избягат. По-късно ги откриха нарязани на парчета. Карлос остави главите им цели, за да могат да ги разпознаят и всички да знаят какво се случва с онези, които бягат.

— Какво стана със Стийл? — попита Козловски.

Макинтайър сви рамене.

— Малшанс за нея. Всичко вървеше по мед и масло, докато не я включиха в онази скапана съвместна оперативна група с ИНС. Тя беше надъхана да докаже на татенцето колко печено ченге е и започна да души прекалено близо. Преди да се намеси, всички си мислеха, че нелегалните имигранти сами се преселват тук. А тези, които бяха информирани за незаконните операции на ВДС, се правеха, че не знаят. Но не и тя. Започна да си пъха носа в чуждите работи. И предполагам, те решиха, че е време да се отърват от нея.

— Предполагаш?

— Смяташ, че биха си признали? Не, разбира се. Но аз знаех. И също така знаех, че ако разследването набере ход, ще отведе полицията до ВДС и Карлос. Той не е от хората, които биха го приели добре. Най-малкото щеше да се разкрие връзката ми с тях и щях да изгубя работата си. Можеше дори да отида в затвора. По онова време трябваше да издържам бившата си съпруга и две деца. Не можех да си го позволя.