Дэвид Хосп - Невинност

Тя се намръщи:

— Не знаем със сигурност, че са от „Ал-Кайда“. Изобщо не знаехме, че ще са там. И вие казахте, че не са въоръжени.

— Така ни каза Мак.

— Преди да си пръсне мозъка ли?

— Да, горе-долу тогава.

Тя потърка длани.

— Не, аз не съм добре, трябва да се прегледам. Ти как мислиш, Макс? — попита мъжа на предната седалка. — Винаги можеш да се откажеш.

Селдън зареди поредния патрон в пушката.

— Какво? И да пропусна купона? Не, не мисля.

— М-м-да. — Флахърти се обърна към Фин: — Значи сте сигурни, че само петима от тях носят оръжие, така ли?

— Ама ти пак ни питаш.

— По-леко с нея — посъветва го Козловски. — Това е част от работата й.

— Да ме дразните е част от работата ми?

— Ами не знам. Вие двамата още ли сте заедно?

— Слушай — остро реагира Флахърти, — от три години следим ВДС. Тези задници не се шегуват. Имаме информация, че половината от активните терористични клетки в САЩ са използвали услугите им, за да проникнат в страната. А ти ми звъниш в един през нощта и ми даваш осемнайсет часа да организирам операция като тази в събота, три дни преди Коледа. Ето ме, тук съм, но с мен, Селдън и двата екипа от ФБР в другите микробуси ще бъдем общо шестима, а това означава, че сме доста под нужния брой хора за подобен щурм. Така че, извини ме, ако повтарям въпросите си.

— Не можеш ли да повикаш още агенти? — попита Фин.

— Не и толкова бързо. Особено след като информацията, по която ще действаме, е от корумпирано ченге, което се самоуби снощи, от един адвокат, който цели да пусне на свобода осъден за покушение срещу полицай и бивш детектив, който изглежда си е наумил да ядоса всички до един полицаи в Ню Инглънд. Ако шефът ми разбере, че съм подела акция като тази, ще ми скъса задника. В интерес на истината Селдън и останалите четирима в микробусите се съгласиха да участват доброволно, правейки ми лична услуга.

Фин не престана да я гледа в очите, докато тя говореше. Линда още имаше способността да го хипнотизира. Той почувства вълнение само от присъствието й. Фактът, че тя също имаше способността да го ядосва, само я правеше още по-чаровна и атрактивна.

— Значи разполагаме със седем човека — заключи Козловски.

Тя го погледна скептично.

— Какво?

— Аз идвам с вас.

— Осем — обади се Фин.

Флахърти вдигна очи към тавана.

— Коз, ти вече не си ченге. А ти, Фин… за бога, та ти никога не си бил ченге. Някога си бил престъпник, но какво от това.

— Това беше в младостта ми — подчерта той.

— Страхотно, от това не ми става по-добре. Не, вие двамата ще останете тук. Операцията трябва да бъде проведена изцяло от служители на реда, което означава, че вие двамата няма да участвате.

— Аз идвам с вас — повтори детективът. — Не можеш да ме спреш.

Тя се намръщи.

— Не мога ли? — Линда се обърна към Селдън: — Дай ми радиостанцията си. — Той й подаде портативния уред. — Бландис, Гросман, на място ли сте? — Радиостанцията изпука и се чу два пъти „Тъй вярно“.

— Добре, стойте на позиция. Може да отменим акцията. — Тя погледна към Козловски. — Ти решаваш, Коз. Или оставаш тук, или изтеглям хората си още сега. Е, какво избираш?

Козловски я изгледа гневно. После наведе глава и се изплю върху металния под на микробуса.

— Ти си шефът, шефе — отвърна. — Господи, колко се е променил светът.

— Добре го каза — добави Фин.

Тя взе радиостанцията отново:

— Добре, продължаваме. Бъдете в готовност.

В този момент два товарни микробуса завиха по улицата.

— Стойте тихо — нареди тя.

Микробусите влязоха в паркинга пред църквата, завиха зад нея към гаража при ректорията и се скриха от погледа им.

— Това е — каза Флахърти. — Екип две, подхождате отзад, екип три, вие — от страничния път. Със Селдън ще влезем отпред и ще заобиколим църквата. Всички да си сложат бронежилетките и служебните якета. Не искам да се изпозастреляме там.

Екипите потвърдиха, че са разбрали заповедите й, и радиоефирът замлъкна. Флахърти погледна към Селдън, който вече си беше сложил кевларената бронежилетка и сега си обличаше яркооранжево яке с надпис „ФБР“. Държеше в готовност пушката. Кимна й и отвори вратата. Флахърти също слезе и погледна към Фин и Козловски.

— Сериозно ви казвам. Вие двамата не мърдайте от колата, или ще наредя да ви арестуват, когато свърши операцията. Ясна ли съм?

Козловски замълча.

— Пази се — каза й Фин.

Тя затръшна вратата и тичешком пресече улицата на път за църквата.

Флахърти се движеше безшумно. Църквата беше разположена в имот, който отпред граничеше със склад и по границата на двата имота беше опъната бодлива тел. В миналото, вероятно в опита си да променят индустриалния облик на квартала, общинските власти бяха засадили дървета покрай бодливата ограда, както и храсти по предната граница на имота. В резултат на това църквата беше почти скрита и не се виждаше от улицата.