Дэвид Хосп - Невинност

Тя даде знак на Селдън с вдигнат юмрук. След секунди всичко щеше да е свършило.

В този момент чу изстрели. Те отекнаха с отчетлива яснота откъм църквата. Линда трепна и пулсът й се ускори, докато гледаше как бандитите от гаража рязко се активизираха, свалиха оръжията от рамо и влязоха в гаража за прикритие.

Предимството на изненадата беше изгубено и това, което можеше да бъде лека и безшумна акция за задържане, се превръщаше в тежка обсада. Тя изруга тихо. После се изправи иззад храстите, вдигна пистолет към мъжете, които тичаха към гаража, и силно и ясно извика:

— Федерална полиция! Хвърлете оръжието!

Козловски се движеше покрай стената на ректорията, когато чу първите два изстрела. Погледна назад към църквата, която се извисяваше над другите две постройки.

Фин!

Всъщност Козловски не беше много загрижен за липсата на полицейска подготовка и опит у адвоката, Фин беше умен и хладнокръвен и веднъж го беше виждал как реагира под напрежение. Неговата помощ щеше да е добре дошла при всяка една престрелка. Но не и в тази. В тази Козловски имаше само една цел — да убие Карлос. Не можеше да се върне при Лиса и да й каже, че мъжът, виновен за нейната тежка участ, е още жив. И ако убийството на Карлос изискваше от него да жертва живота си… е, той винаги го беше жертвал.

Фин обаче нямаше да го разбере. А дори и да го разбереше, Козловски не искаше да го замесва. Това щеше да е неговата, на детектива, жертва, а не на Фин. Точно затова го беше изпратил на безопасно, при църквата.

Когато чу гърмежите обаче, на Козловски му призля. Преследвайки личната си вендета, беше изпратил Фин направо в капана на врага. Направи две крачки назад, обратно към църквата и насочи погледа си към гаража в ниското, обзет от нерешителност. Преди да е имал възможност да премисли, той чу гласа на Флахърти: „Федерална полиция! Хвърлете оръжието!“ За броени секунди там се разрази истинска канонада.

Флахърти скочи и се отмести само секунда-две, преди куршумите да започнат да се забиват в храстите пред нея. Тя залегна и се притисна в снега. Искаше й се да беше избрала място с по-добро прикритие, но сега не можеше да промени нищо.

Освен това Линда беше уверена, че щурмът ще трае кратко. Двата първоначални изстрела бяха привлекли вниманието на онези на автомобилната алея и гаража към църквата, но след като тя извика, бандитите се насочиха към хосписа. Така автомобилната алея остана празна и тя знаеше, че останалите федерални агенти няма да се поколебаят да използват този път за подход.

Надникна през храстите към алеята и въздъхна облекчено, когато видя, че правилно е предположила. Трима от хората й бързо тичаха по алеята, приближавайки откъм тила бандитите от ВДС. Те дори не обявиха присъствието си официално, само се прицелиха и простреляха без предупреждение двама от членовете на бандата.

Оставаха трима. Флахърти се възползва от паузата в стрелбата, изправи се и направи знака на Селдън да я последва. Щом арабите не бяха въоръжени — а и тя не виждаше как ВДС ще се съгласят да въоръжат шайка терористи от „Ал-Кайда“, колкото и пари да им бяха платили те — Линда и нейният екип имаха тактическо предимство и съотношение на силите две към едно.

Докато тя и Селдън слизаха от хълма към автомобилната алея, тя видя, че другите агенти вече щурмуваха. Четиримата бяха излезли от прикритието си и се опитваха да отрежат пътищата за бягство на бандитите и да блокират гаража. Там се бяха събрали повечето терористи и бандити, за да окажат яростна съпротива. Зад тях Флахърти забеляза бежанците, скупчени в един ъгъл, отчаяно търсещи прикритие. Терористите, невъоръжени, изглежда, търсеха начин да се включат в схватката, но вероятно от опит знаеха, че камъните и пръчките са крайно неефективни срещу модерното полицейско въоръжение.

Флахърти чу как Карлос, главатарят, извика нещо на испански и единият от останалите двама живи бойци на ВДС изтича от вътрешността на гаража, хвана плъзгащата се врата-люк и я затвори, Флахърти зае поза за стрелба от коляно, стреля два пъти, улучи го в гърдите и го свали на земята. Вратата застина по средата, но въпреки това блокира частично огневата линия на агентите и още повече затрудняваше обсадата.

Флахърти и Селдън се присъединиха към останалите агенти, които се бяха прикрили зад микробусите и обсипваха с куршуми вратите на гаража.

— Двама ли останаха? — провикна се тя, за да потвърди информацията си.