Дэвид Хосп - Невинност

Той пропълзя последните десет метра до стената на гаража и се спря в ъгъла на сградата. Мястото беше повдигнато над останалия терен, точно отстрани на гаражните врати. Видя Флахърти и хората й на автомобилния път. Изглежда, имаха числено предимство. Два трупа лежаха на асфалта и като се вгледа в тях внимателно, детективът си отбеляза, че определено не бяха на агенти. Също така никой от убитите не беше Карлос, тъй като, макар и също да имаха татуировки по себе си, върху лицата, вратовете и ръцете имаше доста празно място.

Козловски погледна надясно и забеляза, че се намира на нивото на горните прозорци на стените на гаража. Вътре като че имаше само двама въоръжени, които се сражаваха срещу агентите, но те стреляха с автоматично оръжие. Това означаваше, че да се тръгне на фронтална атака срещу гаража беше като да влезеш сам в банциг за дървени трупи. Група беззащитни хора се беше скупчила в единия ъгъл, а до едната от гаражните врати лежеше в локва кръв друг убит. Карлос не се виждаше никъде.

Козловски отново насочи вниманието си към автомобилния път и видя, че федералните агенти откриха концентриран огън по гаража — прикриващ огън — едновременно с което Флахърти и Селдън изскочиха зад един от микробусите и затичаха право към гаража.

Безнадеждно беше. Макар и прикриващият огън привидно да беше съкрушителен, един от стрелците в гаража беше добре защитен от вратата на гаража и заедно с това имаше свободна огнева линия към приближаващите агенти. Бандитът се прицели, стреля и Селдън падна на земята. Козловски видя как стрелецът се прицели във Флахърти.

Детективът реагира мигновено. Прицели се с пистолета и стреля. Стъклото на вратата на гаража се пръсна на парчета и бандитът се килна напред с ококорени от изненада очи. От гърлото му шурна кръв. Олюля се и падна на пода.

Козловски беше не по-малко изненадан. Той наблюдава смъртта на противника, сякаш беше в транс. Остана в това състояние само секунда, след което другият прозорец на гаражната врата се пръсна и покрай ухото му прелетяха куршуми. Останалият жив стрелец в гаража се целеше право в главата на детектива. Козловски залегна в снега и около него се забиха нови куршуми. Автоматичните откоси бяха оглушителни. Той си даде сметка, че рано или късно бандитът ще го улучи. После чу обаче три пистолетни изстрела и автоматът замлъкна. Тишината скоро беше заменена от викове, когато целият екип федерални агенти влезе в гаража. По всичко личеше, че ситуацията е овладяна и е под контрол.

Козловски се надигна в снега и опипа гърдите и ръцете си, за да се увери, че не е ранен. По дланите си нямаше кръв, само топящ се между пръстите му сняг. Хвърли бърз поглед към гаража и доволен, че стрелбата е спряла, се изправи на крака и изтича обратно към църквата.

Карлос излезе от страничната врата на ректорията, когато стрелбата спря. Той наруга хората си. Беше се надявал да издържат по-дълго. В бъдеще трябваше да обучава бойците си по-добре. Спря се при вратата, огледа се и се ослуша за приближаващи служители на закона. Тихо беше. Но след като схватката беше приключила, те можеха да нахлуят тук всеки момент. Не можеше да остане дълго на това място.

Той изтича по покрития коридор с изваден пистолет. Когато стигна до църквата, отново се замисли как да постъпи и изтича по стълбището, което водеше до задната врата на църквата.

В сравнение с входното помещение главната зала на църквата беше ярко осветена, Фин благодари за това на съдбата. Лунната светлина проникваше през витражите и придаваше на залата някаква свръхестествена атмосфера и сияние. Мястото щеше да изглежда напълно мирно, ако не бяха изстрелите в далечината, от които потрепваха цветните стъкла с изобразени библейски герои, които сякаш гледаха с безразличие на ставащото. Във въздуха витаеше сладникава миризма на разложено и Фин се запита дали някой гризач не беше умрял под дъските на пода.

Насочи револвера по ъглите, за да провери дали залата е празна. След като се увери, че няма никого, той бързо се придвижи към олтара, търсейки задния вход на сградата. Тъкмо го откри, когато стрелбата спря. Застана, поставил ръка върху дръжката на вратата. Възможно ли беше всичко да е свършило толкова бързо? Не беше влизал в църква повече от десет години и не беше човек, който отправя молитви, но изведнъж беше обзет от страх, че Линда Флахърти е убита, а той не е сторил нищо, за да я предпази. Обърна се и погледна към цветния витраж и към фигурата на Исус Христос в средата. „Моля те — каза си, — ще ти дам каквото поискаш, ще жертвам каквото кажеш — само я остави да живее.“ После, убеден, че е направил и малкото, което беше по силите му, за да гарантира сигурността й, той отново посегна към дръжката на вратата.