Дэвид Хосп - Невинност

Мислеше си, че разполага с непоклатимо предимство, докато не замахна да удари противника за четвърти път. Ръката на Карлос се изстреля и хвана юмрука му. Карлос беше невероятно силен и той го разбра, когато се помъчи да се освободи от хватката му. Детективът отново се озова в защита и когато погледна Карлос в лицето, разбра, че онзи не е издавал писъци, а се е смял. Лицето му беше окървавено, липсваха му два зъба, но той се смееше все по-силно и гърлено. И тогава това лице се насочи към Козловски. С невероятна скорост бандитът удари с глава главата на детектива.

Козловски падна от тялото на Карлос, търколи се настрани и пусна ръката, която продължаваше да стиска мачетето. Смеещият се Карлос се изправи, сграбчи ръката му и я изви силно зад гърба му. Още малко и щеше да я счупи. Детективът се опита да хване със свободната си ръка по-дребния от него бандит, но не успя. Карлос сега го държеше отзад, докато Козловски беше коленичил в подножието на олтара. Тогава детективът забеляза с крайчеца на окото си блясъка на стоманата, но в този момент не можеше да направи нищо. Тъкмо се готвеше да посрещне съдбата си, когато пред него някой извика:

— Пусни го!

Беше Фин.

Фин си удари силно главата в пода, когато Козловски го блъсна настрани. Известно време остана да лежи зашеметен. Щом отвори очи, забеляза револвера си под втората редица пейки.

Обърна се и видя Козловски в смъртоносна схватка с Карлос, като престъпникът още стискаше мачетето. Тогава Фин запълзя към оръжието, ориентирайки се по блясъка на цевта. Револверът лежеше на пода, близо до нещо, което наподобяваше в тъмното на купчина дрехи.

Фин се беше фокусирал само върху оръжието и чак когато то се оказа на една ръка разстояние, адвокатът насочи вниманието си към парцалите. Всъщност вниманието му беше привлечено от миризмата. Вонята на разложено, която му беше направила впечатление още с влизането, тук беше особено силна. Под пейката беше доста тъмно и той трябваше напрегнато да се взре, за да различи детайлите. Първото, което се открои пред очите му, беше формата на човешка длан, която стърчеше отстрани на пейката.

При тази гледка Фин подскочи рязко, тъй като си помисли, че някой от хората на Карлос се е скрил отдолу. Но когато надигна глава и смени позицията си спрямо предмета, остана много объркан. Ръката сякаш излизаше измежду краката на човека и той не би могъл да си представи някой да може да се свие по такъв невероятен начин. След миг обаче осъзна, че тялото изобщо не е извито — главата беше отрязана и хвърлена в скута на торса. Когато се вгледа по-отблизо, разпозна лицето на своя нападател от Роксбъри — същият, който беше нападнал Лиса в нейния апартамент същата вечер.

На Фин му се стори, че ще повърне, но успя да запази самообладание.

„Така ти се пада“ — мислено рече и грабна револвера.

Изправи се, заобиколи пейките и се отправи към олтара, където Козловски и Карлос продължаваха да се борят на пода. Отначало Коз вземаше връх в битката, но после Фин видя как главата на детектива отскочи рязко назад и той се строполи на пода. Карлос тутакси застана отгоре му и вдигна мачетето, за да нанесе фаталния удар.

Фин се прицели, но се поколеба да стреля от страх да не улучи Козловски.

— Пусни го! — извика.

Престъпникът погледна към него. Лицето му беше кърваво, с перверзна беззъба ухилена физиономия. С татуировките по лицето му той приличаше на демон от филм на ужасите. Карлос сграбчи Козловски за косата и го придърпа пред себе си, използвайки го като щит. После допря острието до гърлото на заложника.

— Хвърли оръжието — каза.

Фин поклати глава и повтори:

— Пусни го.

Карлос се усмихна и натисна острието към гърлото на Козловски.

— Хвърли оръжието или той ще умре.

Фин погледна приятеля си: веждата му беше сцепена от удара на Карлос с глава. От носа му капеше кръв.

— Застреляй го — каза Козловски.

Карлос натисна още острието.

— Застреляй го! — извика детективът.

Адвокатът се прицели внимателно в онази част на главата на бандита, която се виждаше зад Козловски. Понечи да натисне спусъка, но дланта му се разтрепери. Изведнъж главата на Карлос избухна. Горната част от черепа му излетя надясно и изцапа стената до олтара с кръв, костни частици и мозък.

Фин погледна оръжието си. Цевта беше студена, значи той не беше стрелял. Огледа се объркано и видя Линда Флахърти, заела позиция за стрелба до вратата, насочила пистолет към пространството зад Козловски — там, където Карлос беше стоял само преди миг.