Дэвид Хосп - Невинност

Фин беше разговарял със Салазар по-рано на същия ден и му беше разказал подробно за всичко случило се през последните два дена. Той го увери, че неделя вечер ще бъде последната, прекарана от него в затвора, базирайки се на информацията и доказателствата, с които разполагаха — но това беше, преди да научи за резултатите от ДНК анализа.

Салазар седна на масата срещу него и търпеливо изчака пазачът да излезе от стаята. После се наведе напред и му стисна ръцете.

— Благодаря ви — каза и сведе глава върху масата. Когато отново я вдигна, на лицето му се беше изписало изражение на огромна благодарност и облекчение, сякаш Господ беше отговорил на молитвите му. — Благодаря ви за всичко.

Фин отдръпна ръцете си.

— Приготви ли си багажа? — попита го с известно колебание, от което усмивката на Салазар помръкна.

— Оттук бих искал да взема много малко неща — отвърна.

— Обади ли се на семейството си? Каза ли им, че ще се прибереш у дома?

— Да. Веднага след разговора ни тази сутрин. Макар да им казах, че е много вероятно, а не сигурно. Суеверен съм.

Фин замълча, не знаеше какво да каже.

— Господин Фин, нещо случило ли се е?

— Да. — Той наблюдаваше лицето на клиента си, а то придоби сериозен вид.

— Какво има?

Фин се засмя горчиво.

— Не знам откъде да започна. Вече имам чувството, че не знам нищо за никого. Знам само, че през цялото време съм грешал. Грешал съм да се вслушам в Марк Добсън, грешал съм да се заема със случая, грешал съм, като съм си мислел, че ще успея. Но най-вече, грешал съм, като съм ти вярвал през цялото време.

Салазар видимо се стресна.

— Моля ви, господин Фин, не ви разбирам.

— Напротив, много добре разбираш. Не е необходимо да се преструваш. Вече знам. Знам, но това няма значение, защото съм твой адвокат, а значи съм единственият човек, когото не бива да лъжеш. Не бих могъл да те предам и да го исках.

— Да ме предадете? Как?

Фин въздъхна.

— Наистина ли ще продължиш с тази игра? Добре тогава. Днес получих резултатите от ДНК анализа. Сещаш ли се, сравнителен анализ на твоето ДНК с това на материала, взет изпод ноктите на Мадлин Стийл? Анализът, който трябваше да докаже твоята невинност.

— Да, и?

— И разбрах, че ти си го извършил. Ти си бил човекът в онази алея в онази нощ. Ти си човекът, когото тя е одраскала.

— Но това не е възможно. Не съм го извършил аз. Кълна се.

— Можеш да се кълнеш колкото искаш, но както ми казаха този следобед, науката не лъже. Какво се случи? Наистина ли си мислеше, че ще избегнеш депортацията, ако я убиеш? Или има и друго нещо, което не ми е известно? Да не би наистина да си член на ВДС? Както и да е. Не ми отговаряй. Не искам да знам.

Салазар изглеждаше силно потресен. Той се отпусна назад и затвори очи. После отново погледна към Фин.

— Какво ще правите сега?

— Не знам. Честно, не знам. Ти какво би сторил на мое място?

Салазар се замисли за кратко и отговори:

— Когато произнесох Хипократовата клетва, аз се заклех да лекувам болните и ранените, независимо кои са те, независимо какво си мисля аз за тях. Доколкото разбирам, вие сте дали подобна клетва, когато сте станали адвокат. Да полагате всички усилия, за да защитавате хората в съда, независимо дали вярвате в тях или не.

— Аз съм се клел и като съдебен служител, и като юрист. Не мога да лъжа и не мога да ти позволя да лъжеш, ако знам каква е истината.

— Не ви моля да излъжете — отвърна Салазар. — Моля ви само да ме представлявате, доколкото ви позволяват професионалният опит и подготовка и доколкото позволява законът. Можете ли да го направите?

— Не знам. Знам, че си виновен. Защо тогава продължаваш да искаш да те представлявам?

Салазар се усмихна тъжно.

— Ако има нещо, което съм научил от живота си, то е, че ние знаем много по-малко, отколкото си мислим, че знаем. И независимо дали ми вярвате или не, аз вярвам във вас. И мисля, че това е достатъчно. И съм сигурен, че и преди сте представлявали хора, за които сте били убеден, че са виновни. Това спирало ли ви е да печелите делата?

Фин стана и отиде до вратата. Потропа на стъклото, за да дойде пазачът.

— Е, господин Фин? — попита го клиентът, вперил отчаяно поглед в него. — Още ли сте мой адвокат?

Пазачът отвори вратата и Фин остана до вратата, претегляйки наум възможностите. Накрая погледна Салазар.

— Утре се обръсни — каза му. — Няма да ти позволят да смениш затворническите дрехи, но се среши и се постарай да изглеждаш по-спретнато. Това само може да ни помогне да спечелим на наша страна съдия Кавана. — След тези думи той излезе от стаята, без да се обърне.