Дэвид Хосп - Невинност

— Значи това е твоят отговор.

— Ако съдия Кавана обаче ме попита за ДНК доказателствата, аз няма да го лъжа. Не искам да си изгубя адвокатските права заради Салазар.

— Разбира се — съгласи се Козловски. — Докато се отнасяш към този виновен негодник по начина, по който си се отнасял към останалите виновни негодници, които си защитавал в съда. Не можеш да провалиш делото само защото си ядосан на себе си, че си повярвал на този тип.

— Но наистина съм ядосан на себе си.

— Знам, но ти си адвокат. Ако още не си свикнал с факта, че клиентите ти често те лъжат, по-добре се откажи от този занаят. Стани цветар например.

— Имаш право. Обаче просто…

— Просто няма нищо. Или си свърши работата, или не го прави. Толкова е просто.

Фин погледна към книжата, които толкова старателно беше написал през деня. Защитата беше добра. Като се изключеше фактът, че клиентът му е виновен, може би дори щеше да успее да измъкне Салазар от затвора. И той нямаше да е първият виновен, когото щеше да спаси от ръката на закона. И със сигурност нямаше да е последният.

— Как е Лиса? — смени темата той, за да освободи за малко съзнанието си от моралната дилема.

— Подобрява се.

— Тя е издръжлива.

Козловски кимна.

— Гледай да не я оплескаш.

— Мога да посъветвам и теб същото. Днес успя ли да се видиш с Флахърти?

Фин посочи листовете на бюрото си.

— Тази защита не се пише сама. Нямах време, а и полетът й за Вашингтон беше ранен.

— И тя е издръжлива — каза Козловски, стана и се прибра в кабинета си.

— Да — отвърна Фин, когато той си тръгна. — Знам.

Понеделник

24 декември 2007 година

В понеделник отново валеше сняг. Това правеше петнайсет дни поред снеговалежи в Бостън — нов рекорд дори за региона на Ню Инглънд, където хората бяха свикнали с белите зими. Тръгнал към залата на съда, Фин се спря да погледа група деца, които се пързаляха с шейни по една замръзнала алея в подножието на Бийкън Хил. Смехът им предизвика у него носталгия по детството, от което той беше лишен. Запита се какво ли е да имаш такава свобода на волята.

Съдебната зала беше препълнена, особено за дата като тази — ден преди Коледа. Кавана беше единственият съдия, който имаше заседания. Вестникарските заглавия от събота за акцията в „Сейнт Джуд“ и слуховете, че била свързана с делото на Салазар, бяха повишили достатъчно обществения интерес и любопитство и повечето места в залата бяха запълнени от представители на пресата, адвокати и служители на полицията и органите на реда. Фин забеляза семейството на Салазар, седнало на първия ред: Мигел, Росита и майката на Салазар, свити един до друг в притеснено очакване. На Фин му дожаля за тях. В каквото и да беше виновен Винсенте Салазар, те не заслужаваха да преминат през такава мъка и болка. Той отиде да ги поздрави.

— Добър ден — каза любезно.

Те запазиха мълчание и сякаш бяха изплашени. Фин не ги винеше предвид досегашния им опит с американската правосъдна система.

— Здравейте, господин Фин — отвърна Мигел. — Денят изглежда добър.

— С малко късмет — каза той. — Човек никога не знае какво може да се случи в съдебната зала. Как сте? Държите ли се?

Мигел сви рамене.

— Мисля, че не се познавате с майка ми и с племенницата ми Росита.

— Не. Но Винсенте ми е разказвал много за тях, все едно че ги познавам. — Протегна ръка към майката и тя я хвана с две ръце.

— Благодаря ви за всичко, което направихте за сина ми — каза жената. — Моля се за вас всеки ден.

— Благодаря. Определено ще ни трябват молитви. — Протегна ръка към Росита, но тя не помръдна. Миг по-късно той се сети, че тя не го вижда. — Радвам се да се запознаем, Росита.

Тя протегна в отговор ръка и се здрависа.

— Благодаря ви, господин Фин. Баща ми наистина ли днес ще се прибере у дома?

— Надявам се — отвърна неуверено. — Ще направя всичко възможно. — Поне това беше вярно.

До семейство Салазар седеше Джо Кока — адвокат, когото познаваше от срещите им в съда.

— Джо — Фин огледа красноречиво залата, — изненадан съм от толкова много хора. Все пак утре е Коледа.

— Казусът е интересен — отговори Кока. — Вярно ли е, че си бил през уикенда в района до летището по време на фойерверките?

— Не вярвай на нищо, което пишат по вестниците. Седнал си тук, за да се насладиш на забавлението ли?

— Повече или по-малко. Но Мигел ми е съсед и реших да дойда и да подкрепя семейството му.

В предната част на залата настъпи оживление. Един съдебен репортер и двама от съдебните чиновници влязоха и заеха местата си. Това беше знак, че съдия Кавана ще дойде всеки момент.