Дэвид Хосп - Невинност

— Знам какво означава „несъществени процесуални нарушения“, господин Джаксън — със заядлив тон отбеляза Кавана. Той се зачерви. — Просто не разбирам как може да излизате с подобен аргумент и да ме гледате в очите.

— Мога, ваша чест, защото ДНК анализът, който вие самият разпоредихте да се извърши, доказва с абсолютна сигурност, че господин Салазар е виновен в престъплението, за което е бил осъден.

Кавана хвърли поглед към Фин.

— Но господин Фин каза, че още няма официално заключение — бавно произнесе съдията.

— Вярно е — отвърна Джаксън. — Все още няма заключение. Но тестовете и анализът са извършени и резултатите са неоспорими.

Кавана поклати глава.

— Някой може ли да свидетелства в подкрепа на това твърдение? — попита той.

— Може — отвърна Джаксън. — С ваше позволение искаме да призовем Антъни Хоровиц да даде свидетелски показания.

Сърцето на Фин щеше да изскочи, когато Хоровиц застана пред съдията. Надяваше се прокуратурата да не следи толкова подробно работата на лабораторията и да не проверява за резултатите от ДНК анализа, но знаеше, че винаги има риск да се случи точно обратното. Без ДНК доказателствата Кавана щеше да освободи Салазар. Но щом Джаксън докажеше, че Салазар в действителност е виновен, шансовете щяха да са почти нищожни. Фин усети как съдията го гледа втренчено, докато Хоровиц полагаше клетвата да говори само истината, но Фин отказа да срещне погледа му.

— Доктор Хоровиц, ще кажете ли на съдия Кавана каква е професията ви? — започна Джаксън.

— Аз съм главен специалист в „Айдентек Лабс“ — отвърна той. — Специализирани сме в тестване и анализи на ДНК.

— Беше ли ви платено, за да свидетелствате като вещо лице по това дело?

— Да. Марк Добсън, първият адвокат на обвиняемия, ми се обади преди няколко седмици и поиска от нас да изследваме ДНК пробите от кожа и кръв, взети изпод ноктите на полицай Стийл, и да ги сравним с тези на обвиняемия господин Салазар. Господин Фин ми звънна около седмица по-късно и повтори желанието. — Хоровиц хвърли към адвоката поглед, който беше изпълнен със съжаление и извинение. Фин изпитваше съчувствие към него. В края на краищата, той беше учен и беше длъжен строго да следва получените в резултат на изследванията резултати.

— Какво ви каза господин Фин в разговора с вас?

— Каза: „Този човек е невинен.“

— И как изтълкувахте вие тези думи? — попита Джаксън. Фин трябваше да му признае, че беше добър юрист. Разпитът можеше да приключи с три-четири въпроса, но той нарочно протакаше, създавайки напрегната атмосфера в залата. На негово място Фин би постъпил по абсолютно същия начин.

— Не разбирам какво имате предвид — отвърна колебливо специалистът.

— Възприехте ли тези думи като молба на господин Фин да направите всичко възможно резултатите от изследването да излязат отрицателни и клиентът му да бъде оневинен на всяка цена?

— Възразявам, ваша чест — намеси се Фин с тон, изпълнен с негодувание, за да покаже ясно, че Джаксън няма право да задава подобни въпроси. Това беше част от играта.

— Приема се — каза Кавана.

— Не — отвърна Хоровиц, пренебрегвайки съдийското разпореждане. — Фин не е такъв човек.

— Разбира се. И вие го знаете, защото сте работили с господин Фин и преди това, нали? — попита Джаксън.

— Изпълнявал съм няколко негови поръчки — призна той. — Имаше няколко дела за бащинство.

— И доколкото разбирам, сте зависим от адвокати като господин Фин, за да върви бизнесът ви и да печелите пари?

„Добра маневра“ — каза си Фин. Срещу такива въпроси можеше да се възрази, но те щяха да наведат на мисълта, че Тони би бил склонен да даде такива резултати от анализите, каквито ще са угодни на Фин.

— Възразявам — обади се отново адвокатът, този път с по-малко негодувание. В този случай нямаше смисъл да се преструва на жертва.

— Приема се. — От тона на Кавана беше ясно, че е разбрал накъде бие Джаксън.

Прокурорът продължи, без да обръща внимание на прекъсванията:

— Все пак извършихте ли анализите по този казус?

— Да, извършихме ги.

— И какво установихте?

— Установихме, че ДНК на господин Салазар съвпада с ДНК пробите, взети изпод ноктите на полицай Стийл по всичките седем свързващи точки, при които ДНК може да бъде изолирана.

— Казано на прост ненаучен език, господин Хоровиц, означава ли това пълно съвпадение?

— Да, означава — отвърна той с известно колебание. Фин съзнаваше, че той иска ясно да покаже, че не му е приятно да дава и да съобщи точно този резултат, но се създаде ефект, че симпатизира на защитата, което още повече увеличаваше доказателствената сила на ДНК.