Дэвид Хосп - Невинност

— След като стигнахте до този извод, направихте ли допълнителни тестове, за да ги проверите?

— Да. Извършихме митохондрично сравнение на ДНК, както и сравнение на точките на ДНК или така наречения тест СТР.

— Бихте ли обяснили какво представлява този тест?

— Да. Тези тестове обикновено се правят, когато имаме ДНК с частична деградация, като в този случай. Не е толкова категоричен като тестовете СТР, каквито първоначално проведохме, но служи за проверка на първоначални съвпадения.

— И какъв е резултатът от този втори тест?

— Резултатът потвърди съвпадението.

Джаксън замълча и остави отговорът да достигне до съдията. Прелисти записките си, но Фин знаеше, че го прави само за да подсили драматизма. Накрая Джаксън се обърна отново към вещото лице:

— Доктор Хоровиц, въз основа на резултатите може ли да направите заключение относно виновността или невинността на господин Салазар в нападението срещу полицай Стийл преди петнайсет години?

— Мога — отвърна той и погледна към съдията. — Базирайки се на проведените тестове и анализи, мога да заключа, че господин Салазар е човекът, когото полицай Стийл е одраскала в онази нощ и следователно човекът, който я е нападнал и прострелял.

Фин се изправи. Тъй като беше допуснал вероятността да се окаже в сегашното положение, той беше прекарал половината си безсънна нощ в обмисляне на възможности за атакуване на показанията на Хоровиц, в случай че от прокуратурата са разбрали за резултатите от ДНК тестовете. В крайна сметка не можа да стигне до нещо смислено, поради което прекара втората половина от нощта в надежди изобщо да не призоват експерта пред съдията.

— Господин Фин? — Беше Кавана, който го гледаше враждебно. Само капка съчувствие към бившия му студент предпазваше гнева на съдията да прерасне в изблик на ярост. — Бяхте ли уведомен за тези резултати — попита го той.

Фин вдигна глава и смело посрещна погледа му.

— Бях, ваша чест.

— Когато отговорихте преди малко на въпроса ми защо в защитата ви не пише нищо за ДНК анализите, вие внимателно подбрахте думите си в отговора.

— Така е, ваша чест.

— Баща ми обичаше да казва, че внимателно подбраните думи са инструмент на дявола.

— Значи е мъдър човек, ваша чест.

— Отсега нататък много внимавайте, господин Фин. Ще следя за протокола. Не ми давайте повод да се обърна към Адвокатския съвет за вземане на дисциплинарни мерки срещу вас.

— Да, ваша чест. Благодаря ви.

— Можете да продължите.

Фин си пое дълбоко дъх. Бавно се приближи до Хоровиц, замислено допрял пръсти до устните си.

— Доктор Хоровиц, бихте ли казали на съда как се сдобихте с ДНК пробите, взети изпод ноктите на полицай Стийл?

— Господин Добсън ми даде копие от съдебното разпореждане, с които се иска от полицията и прокуратурата да предадат образците, като ми представи и копие от пълномощно, с което господин Салазар го упълномощава като свой адвокат. С помощта на тези документи взех пробите от полицията, от главния технически инспектор. Подписах се, че ги взимам, и ги отнесох в нашата лаборатория.

— Значи сте взели пробите от полицията?

— Разбира се. Откъде другаде да ги взема?

— И това същият полицейски отдел ли е, който е фалшифицирал пръстовите отпечатъци, за да бъде осъден господин Салазар?

Джаксън стана.

— Възразявам.

— Отхвърля се — сряза го Кавана, без дори да изслуша основанията на прокурора за възражението.

Хоровиц сви рамене.

— Няма как да знам. Знам само това, което казва науката, а науката казва, че пробите съвпадат.

— Но не знаете с точност откъде е взет материалът, който са ви дали?

— Не съм сигурен, че разбирам въпроса ви. — На Хоровиц определено не му харесваха подобни словесни атаки и той зае отбранителна позиция.

— Например възможно е материалът да е поставен там преди няколко седмици, след като съдът нареди на полицията да предаде пробите, взети при тестовете за изнасилване, нали така?

Специалистът обмисли въпроса внимателно.

— Всъщност не. Не е възможно.

— Защо сте толкова сигурен? — попита Фин. Това беше единствената възможна логическа линия и той лесно нямаше да се откаже от нея. — След като са подправили пръстовите отпечатъци преди петнайсет години и след като са лъжесвидетелствали? Как може тогава да сте сигурен, че не са фалшифицирали и ДНК-доказателствата?

— Защото лично изследвах пробите — отвърна Хоровиц. — Каквито и мотиви да са имали, те не могат да променят научните закони. Когато полицай Стийл е одраскала мъжа, който я е нападнал, чрез натиск и сила на пръстите й тя е загребала частици кожа и кръв под ноктите си. При прегледа са изрязали ноктите й и са ги приложили към другите доказателства. С времето клетките на кожата и кръвта са се слели с клетките на ноктите. Така че, когато взехме образци за тестовете, всъщност взехме клетъчен материал от две лица — от полицай Стийл и от Винсенте Салазар. И в двата случая съставът на ДНК и клетъчният състав ясно показват влошаване и разпадане, дължащо се на факта, че е минал значителен период от време. Невъзможно е този материал да е бил подправен преди три седмици.