Дэвид Хосп - Невинност

— Но може да е бил подправен преди петнайсет години, нали така? — Фин се хващаше като удавник за сламка и си даваше сметка, че му личи, но друго не можеше да направи.

— Не съвсем — отвърна Хоровиц с по-уверен тон. — Както посочих, кожата и кръвта са попаднали под натиск дълбоко под нокътя. Би било почти невъзможно да се постигне същия ефект, ако някой се опита да подправи доказателството, след като са били отрязани ноктите.

— Почти невъзможно? — попита Фин.

— Предполагам, че няма невъзможни неща. Всяка хипотеза си има своята логика.

Адвокатът се спря, застанал пред вещото лице. Беше си изгърмял всичките патрони, но дори не беше направил и вдлъбнатина в бронята на показанията на Хоровиц.

— Нещо друго, господин Фин — попита Кавана.

— Моля да ми дадете възможност да се консултирам със записките си, ваша чест.

— Разбира се. Само че побързайте. Празничното ми настроение постепенно се изчерпва.

Фин се върна до масата. Нямаше записки, които да са му от помощ, но той имаше нужда да спечели малко време, за да помисли. Делото постепенно се изплъзваше между пръстите му. И макар да беше убеден, че Салазар е виновен, все пак той му беше клиент и веднъж включил се в битката, мисълта за загуба беше като анатема за адвоката.

Фин застана пред масата, обърнат с лице към публиката. Присъстващите се наместиха на пейките, очаквайки неизбежното връщане на Салазар в затвора, Фин съзнаваше, че не е успял да ги убеди в правотата си, още повече, не е успял да убеди Кавана.

Докато оглеждаше присъстващите в залата, погледът му се спря върху семейството на Салазар на първия ред. Госпожа Салазар беше навела глава и броеше мънистата на броеницата в скута си — молеше се. Росита продължаваше да седи с изправен гръб, спокойно, подобно на порцеланова кукла, с безжизнени очи. Лицето на Мигел Салазар беше напрегнато и той се беше вторачил във Фин. Адвокатът се почувства съвсем безпомощен. Порази го почти пълната прилика между Мигел и брат му и се запита как ли щеше да се развие животът им, ако не бяха принудени да преминат през подобни изпитания и трудности.

Докато гледаше към Мигел, му мина една мисъл. Насочи вниманието си към Винсенте, който беше вперил поглед в него с каменно изражение на лицето. Изведнъж мисълта започна да придобива ясни очертания в съзнанието на Фин, който толкова се развълнува, че почти спря да диша. Погледна първо към единия, после към другия брат.

И тогава и двамата братя кимнаха. Едновременно, в пълен синхрон, леко и почти незабележимо. Фин почувства как чувството, че е разплел случая, изпълни цялото му тяло подобно на някакъв наркотик. Отново погледна към двамата братя и по физиономиите им разбра, че е на прав път.

— Господин Фин? — подкани го Кавана в стремежа си да доведе съдебното производство до неизбежния му край.

— Да, ваша чест. — В главата на Фин кипеше трескава дейност, докато той се опитваше да си припомни част от информацията, прочетена по време на проучването по интернет за ДНК изследванията. Накрая се обърна към вещото лице: — Господин Хоровиц, вие посочихте, че сте установили съвпадение на ДНК в няколко точки, така ли е?

— Точно така.

— Бихте ли обяснили какво означава това?

— Разбира се. Макар че материята е малко сложна. — Той погледна към Фин, сякаш искаше адвокатът да потвърди дали да продължи.

— Разбирам — отвърна Фин. — Е, ще се опитаме да разберем.

— Ами, както е известно на повечето от вас, ДНК е основният код — химичен код, ако искате — на живота, който код предопределя във всяко едно отношение какъв ще бъде организмът. Сама по себе си ДНК е сравнително проста, състои се от четири протеина, които са подредени по много специфичен ред на двойки, наречени хромозоми. Тези хромозоми са съставени от буквално милиони протеинови двойки и разликата в реда, по който са подредени протеините, представлява разликата между животни и растения, разликата между два отделни животински рода или две отделни същества. Тъй като ДНК ни прави всички различни един от друг, всеки от нас има различно и уникално ДНК и именно това го прави толкова полезно за идентифицирането на отделни лица, когато те са оставили след себе си следи от ДНК, както в случая на господин Салазар.

— Благодаря ви, докторе, но ще ви помоля да се ограничите до това как точно се извършва ДНК идентификацията — каза Фин. — Ще се върнем към делото на господин Салазар малко по-късно.

Хоровиц се намръщи, загдето са го прекъснали, но продължи: