Дэвид Хосп - Невинност

— На колко години бяхте тогава?

— На шестнайсет.

— По време на ареста на брат ви, след като беше нападната полицай Стийл, заедно ли живеехте с него?

— Да.

— Знаехте ли, че тя разследва брат ви? Че прави постъпки за депортирането на семейството ви в Салвадор?

Мигел мълчеше и гледаше Фин. После насочи вниманието си към брат си, седнал зад Фин. Погледите на двамата братя се срещнаха.

— Господин Салазар? — подкани го да продължи Кавана.

Мигел се обърна към съдията:

— Извинете ме, ваша чест. — Той отново се обърна към Фин: — Какъв беше въпросът ви?

— Знаехте ли, че полицай Стийл се опитва да депортира брат ви?

Мигел Салазар си пое дълбоко дъх.

— По съвет на адвоката ми отказвам да отговарям на този въпрос и се позовавам на това си право към Петата поправка на Конституцията.

Присъстващите в залата ахнаха едновременно от изненада и скоро настана невъобразим шум. Кавана удари със съдийското си чукче, за да възстанови реда в залата, а Джаксън скочи на крака.

— Възразявам! Ваша чест, това очевидно е някакъв евтин трик на адвоката на обвиняемия! Не бива да им позволявате да се измъкнат толкова лесно.

Кавана изгледа ядосано Фин.

— Господин адвокат, да не би да искате да кажете, че представлявате и двамата братя Салазар? Защото по този начин ще бъдете поставен в пряк конфликт на интереси — толкова голям, че неминуемо ще се стигне до дисциплинарно производство срещу вас.

— Аз не представлявам Мигел Салазар, ваша чест. Всъщност дори не знаех, че има адвокат. Това е новина за мен.

Кавана се наведе към Мигел.

— Господин Салазар, кой ви посъветва да откажете да отговаряте на въпроси?

От залата се чу глас:

— Ваша чест, аз представлявам господин Салазар.

— Гласът принадлежеше на Джо Кока, застанал до парапета, който ограждаше публиката от страните в процеса. — Джоузеф Кока, ваша чест. Позволете да се приближа.

Съдията изгледа Кока.

— Ако можете да ни дадете отговори на въпросите, моля, заповядайте.

Кока премина през вратата на парапета и застана между двете маси на адвокатите, в „ничията земя“ между обвинението и защитата.

— Ваша чест, потвърждавам, че доктор Мигел Салазар ме нае и аз му дадох правен съвет относно някои негови законови права. Мога също така да кажа, че не съм разговарял с господин Фин по този въпрос, нито, доколкото ми е известно, моят клиент е разговарял с него.

Кавана се намръщи, ноздрите му се свиха, сякаш усещаше ужасна миризма.

— Все пак възразявам, ваша чест — обади се Джаксън и отново се изправи, а масивната му челюст се разтресе от възмущение. — Това определено е план да се внесе по-голямо объркване в обстоятелствата по делото.

— Седнете, господин Джаксън. Обстоятелствата по делото са объркани само защото прокуратурата преди петнайсет години е прибягнала до свидетел, който е лъжесвидетелствал, за да може да получите осъдителна присъда. Не забравяйте това, когато пак започнете да се правите на по-големи светци от папата.

Джаксън седна и Кавана отново се зае да проверява Фин и Кока:

— Господин Фин, давате ли честната си дума, че до днес не сте разговарял с никого за свидетелските показания на доктор Салазар?

— Давам ви честната си дума — отвърна той.

Кавана подпря с длани главата си и разтърка очите си.

После отново погледна към адвокатите.

— Продължете с разпита, господин Фин — добави той.

Джаксън отново стана.

— Ваша чест?

— Какво? — рече съдията. — Господин Салазар има конституционното право неговият адвокат да задава въпроси, а доктор Салазар има конституционното право да не отговаря на тях. Какво точно бихте ме посъветвали да сторя?

— Бих помолил да прецените нищожната доказателствена стойност на този фарс, когато изготвяте решението си, ваша чест.

— Не ми казвайте как да си върша работата, господин Джаксън. Ще прегледам всички доказателства, преди да реша делото. — Кавана му хвърли такъв унищожителен поглед, че помощник-окръжният прокурор покорно си седна на мястото. — Продължете, господин Фин.

Фин се приближи до Мигел Салазар.

— Доктор Салазар, знаехте ли или не, че полицай Стийл целеше да депортира брат ви?

— По съвет на адвоката ми отказвам да отговоря на този въпрос.

— И това ви вбесяваше, нали?

— По съвет на адвоката ми отказвам да отговоря на този въпрос. — Мигел продължи да не показва никакви емоции.

— Бихте ли ни казали къде бяхте вечерта, когато полицай Стийл беше нападната?