Дэвид Хосп - Невинност

— Всички да станат! — извика приставът и проследи всеки един в залата да спази свещения съдебен ритуал.

Фин се изправи заедно с клиента си.

Кавана се появи откъм кабинета си и изглеждаше така, сякаш беше остарял с десет години само за двайсет минути. Черната му тога зловещо контрастираше със сивия цвят на лицето му и го оприличаваше на старицата с косата. Той изкачи стъпалата до стола си с видимо усилие, подобно на възрастен планинар по време на последното си катерене.

— Седнете — тихо произнесе, така че някои не бяха сигурни дали са го чули добре. — Господин Салазар, вие останете прав.

Тонът беше заповеден и Фин също остана прав заедно с клиента си.

— Понякога тази работа ми дава страхотно удовлетворение — започна Кавана. Той огледа тълпата, спря погледа си за малко първо на Джаксън, после на Фин и накрая насочи вниманието си към Салазар. — Е, днес не е такъв случай — продължи. Стомахът на Фин се сви. — Нашата система на наказателно правораздаване е твърда и непоклатима, макар понякога и жестока. Ако лишим обществото от двата стълба на сигурността и окончателността, то ще загуби доверието си в съда, а без обществено доверие цялата ни съдебна система ще бъде отслабена и ще бъде застрашена демокрацията. В резултат на това, веднъж щом дадено дело бъде решено и всички възможности за обжалването му бъдат изчерпани, това съдебно решение се смята за окончателно и не може да бъде пререшавано. — Погледът му към Салазар стана още по-суров. — Вие, господине, сте осъден за чудовищно престъпление. Тежките престъпления, като това да посегнеш на служител на закона, който рискува живота си в името на общото благо, се броят на пръсти. Вашата присъда е била произнесена от дванайсет съдебни заседатели — обикновени граждани, единодушни в тяхното убеждение, че сте извършили това престъпление извън всякакво съмнение. Вие сте имали право на процесуална защита и няма да споря тук, че тази защита изобщо не е била ефективна. Макар да е ясно, че са налице съществени процесуални нарушения във вашето съдебно производство, не е напълно изяснено дали процесуалният ви защитник не е имал възможността да изобличи тези нередовност. В допълнение към това доказателствата, допуснати по делото наскоро — по искане на вашия адвокат — навежда на извода, че вие действително сте лицето, което е извършило престъплението. Като оставим настрана малката морална сценка, направена от брат ви и от двамата адвокати, аз не съм убеден, че вие сте невинен по това дело, и признавам, че съществува абсолютно микроскопична възможност ДНК анализът да не е напълно категоричен относно установяването на вашата вина. — Кавана остави думите му да стигнат до аудиторията и ако тишината в залата беше изобщо показателна за нещо, то беше, че съдията не беше надценил въздействието на собствената си реч. — Трябва също така да признаем, че макар и нашата правосъдна система да трябва да е твърда, не трябва да се прекалява с риск да стане лесно чуплива и уязвима. Без определена степен на гъвкавост съдилищата ни ще загубят своята човечност, която е сърцевината на тяхната сила. В този случай са налице доказателства — и то безспорни доказателства — на сериозен заговор за постигане на осъдителна присъда чрез фалшифициране на доказателствения материал и чрез лъжесвидетелстване от служители на полицията. Колкото са важни за наказателната правосъдна система сигурността и окончателността, не по-малко важни са справедливостта и истината. Защото ако се разреши на властите да насочат системата срещу онези, които те си изберат да обвинят, никой от гражданите ни няма да се чувства застрахован от опасността на тиранията и деспотизма. — Кавана подпря лактите си на катедрата и свали очилата си. — С тези важни фактори аз трябва да се съобразя днес, за да постановя решението си. Та къде ни води всичко това?

Фин се опита да разгадае намеренията на Кавана по лицето му, но изражението на съдията беше напълно лишено от емоция. Хората в залата бяха затаили дъх, а адвокатът беше сигурен, че всеки момент ще се строполи. За първи път, откакто съдията беше влязъл отново в залата, Фин си позволи да хвърли поглед настрани към клиента си. Салазар стоеше застинал на прага на две много различни бъдещета и за първи път през последните двайсет и четири часа Фин изпита съжаление към него.

Кавана си пое дълбоко дъх.

— За съжаление фактите не ми оставят избор. Вие сте били осъден, господин Салазар, и аз вярвам, че сте виновен. Тази неоспорима действителност обаче не е достатъчна, за да ме възпре да отменя присъдата ви предвид скандалните злоупотреби, извършени от полицията, с цел да ви осъдят. Господин Фин успя да ме убеди, че все още съществува сянка на съмнение, и при тези обстоятелства аз няма да заместя собственото си убеждение с това на обективното и безпристрастно жури, запознато с всички доказателства по делото. Не, нашата съдебна система не е създадена да функционира по този начин.