Дэвид Хосп - Невинност

— По съвет на адвоката ми отказвам да отговоря на този въпрос.

Фин се върна при адвокатската си маса. Застана и се приготви да си седне на мястото до клиента.

— Един последен въпрос, доктор Салазар. Вие ли стреляхте по Мадлин Стийл?

В залата се възцари пълна тишина Всички знаеха какъв отговор ще последва, но въпреки това напрежението беше огромно. Репортерите, които до този момент бяха записвали на ръка, бяха седнали на ръба на седалките и гледаха ту към Фин, ту към двамата братя Салазар. Накрая Мигел Салазар се наведе към микрофона пред него и произнесе с ясен и силен глас:

— По съвет на адвоката ми отказвам да отговоря на този въпрос.

Фин се облегна на стената в коридора на Съдебната палата. Козловски стоеше до него с ръце в джобовете. Коридорът беше претъпкан с хора, стояха на разстояние от двамата. Репортерите и адвокатите край тях хвърляха крадешком погледи към Фин, сякаш беше някакъв опасен магьосник. След свидетелските показания на Мигел съдебното заседание протече бързо. Кавана изслуша аргументите и на двете страни, но ги ограничи до по няколко минути. После стана и огледа цялата зала с неприкрито презрение.

— Съдът се оттегля за двайсет минути преди произнасяне на решението — каза.

Сега на Фин му оставаше само да чака.

— Какво мислиш? — попита го Козловски.

— Мисля, че ще повърна — отвърна той с наведена глава, забил поглед в плочките на пода.

— Ти свърши своята работа.

— Страхотен начин да оправдаеш провала. Клиентът ми може отново да бъде обявен за виновен. Може и двамата да лъжат, за да го измъкнат.

— Мислиш, че братът ще го направи заради клиента ти?

— Не знам. Никога не съм имал брат.

Мигел Салазар си проправи път през веригата от непознати около двамата и отиде при тях.

— Господин Фин, искам да говоря с вас.

Кока вървеше една-две крачки зад него.

— Идеята не е добра — отвърна Фин, без да вдига очи към него.

— Господин Фин, извинете ме, ако ви поставям в неловко положение…

— Джо, би ли обяснил на клиента си, че не мога да говоря с него? — прекъсна той доктора и се обърна към неговия адвокат. — Каквото и да ми каже, няма да е защитено от адвокатска тайна и аз ще имам моралното и професионалното задължение да го съобщя на съдията.

— Аз ви спасих живота на онази алея — каза Мигел.

— При положение, че вие сте причината животът ми да бъде застрашен, не виждам защо ще разчитате на това.

Кока дръпна клиента си за лакътя.

— Хайде, Мигел. Фин е прав, тук има много конфликти на интереси. Освен това не искам нещата да изглеждат като някакъв заговор.

— Добре казано — отвърна Фин. — Бог да ни пази от покварата и нечестността.

Кока издърпа клиента си настрани и каза на Фин:

— След Нова година ще седнем да изпием по една бира и да си разменим информация по казуса, съгласен?

— Става — отговори Фин и съпроводи с поглед отдалечаващите се.

Козловски се покашля.

— Да не би да ви карат тържествено да се отказвате от самоуважението си, когато ви раздават адвокатските карти?

— Към момента, в който ни ги раздават, на малцина от нас им е останало такова. Самоуважението е изчезнало много преди адвокатския изпит.

Козловски се изсмя.

— Къде е клиентът ти?

— В килията за временно задържане.

— Ти не трябва ли да си в залата, за да го чакаш?

— Може би. Но аз не искам да говоря с него. Не знам какво да му кажа.

— А сигурен ли си, че по този начин избягваш гласа на собствената си съвест?

— Възможно е.

— Като избираш по-лесния път на отстъплението.

— И още как.

— Той е имал късмет — отбеляза детективът.

— Кой?

— Салазар. Винсенте. Имал е късмет.

— Защо мислиш така?

— Защото ти си се заел с неговия случай. Независимо дали мислиш още, че е виновен или не, ти се бори за него с всички сили. Ако бях на негово място, щях да предпочета да ме представляваш дори и да съм убеден, че съм извършил престъплението.

— Това комплимент ли е?

— Не знам.

Вратата на съдебната зала се отвори и се показа един съдебен чиновник.

— Съдия Кавана ще пристигне след малко — каза той и се прибра отново вътре, а тълпата започна да влиза обратно в залата.

— Моментът на истината — отбеляза Козловски.

Фин го погледна.

— Не знаех, че умееш да бъдеш ироничен.

— Това е дарба. Гледам да не прекалявам с нея.

— И успяваш. — Адвокатът се оттласна от стената. — Сега ще разберем дали съм си свършил работата добре.