Дэвид Хосп - Невинност

Никой не знаеше накъде бие съдията. Никой не смееше да мръдне и всички останаха като хипнотизирани от стария, уморен мъж в черна тога. Сякаш за да разсее съмненията, Кавана продължи с речта си:

— В името на народа реших: присъдата срещу Винсенте Салазар да бъде отменена и господин Салазар да бъде пуснат на свобода. — Съдебната зала сякаш избухна от реакциите на присъстващите. Репортерите се устремиха към задния изход, за да могат да предадат първи новината. — Това решение не ми доставя радост — продължи съдията. — А то е формирано без никакво предубеждение. Окръжна прокуратура може да го протестира и да повдигне ново обвинение срещу господин Салазар, когато сметне за необходимо. — Вече никой не слушаше речта и последните думи потънаха в неописуемия шум. — Господ да ми прости, ако греша. — Кавана удари с чукчето по масата, стана и слезе от съдийското място напълно победен.

Салазар, който не беше мръднал от началото на съдийската реч, стоеше с отворена уста и продължаваше да гледа към празното черно кожено кресло, от което току-що беше станал съдията. После се обърна и погледна към семейството си. Направи две крачки към тях и прегърна силно дъщеря си през парапета, а от очите им потекоха сълзи. Един от приставите понечи да ги отдели, като им обясни, че освобождаването на Салазар тепърва предстои да бъде оформено съгласно установената процедура, преди да го пуснат, но никой от двамата не искаше да пусне другия.

Фин си взе записките, прибра ги в куфарчето и го затвори. Погледна към Винсенте и Росита Салазар, които се опитваха само с една прегръдка да притъпят болката от петнайсетгодишната им раздяла. Взе си куфарчето и излезе от залата, без да каже нито дума.

Вторник

Коледа, 2007 година

Коледа се спусна над Бостън като спасение. Слънцето грееше ярко на кристално синия небосвод и за първи път през последното денонощие метеоролозите прогнозираха ден без валежи. Из целия град децата ставаха от леглата си и се спускаха да отварят подаръците под елхата. Дори в приютите за бездомни ароматите на специално приготвени закуски от палачинки и сланина прогонваха тъжната действителност на живота, пък било то и само за няколко часа. Сякаш светът беше освободен от плена на сивотата и тъгата и онези, които се пробуждаха от нощния сън, посрещаха ден, изпълнен с множество възможности.

Фин не се събуди тази сутрин. Не се налагаше; той не беше спал изобщо. В пет часа сутринта, след като остави третото си гласово съобщение на Линда Флахърти, си взе душ, облече се и излезе на разходка. Нямаше определена цел, но чувстваше необходимостта да върви. Слезе по Бийкън Хил и оттам през Чарлстън към Кеймбридж.

Тръгна по северния бряг на Чарлс Ривър, покрай огромния купол на Масачузетския технологичен институт, през тухлените огради на Харвардския университет и оттам през реката към фенуей, Бек Бей и обратно към Бийкън Хил.

Докато се разхождаше, сякаш преоткриваше града и за първи път изпита желание да го напусне. Беше прекарал целия си живот в Бостън и никога не се беше отдалечавал на повече от сто и петдесет километра от родното си място. И докато вървеше из града, осъзна нещо. Страшно много обичаше този град. Обичаше го както се обичат любящи родители — всеотдайно, безусловно, приемайки за дадено топлотата и щастието, недостатъците им, докато в един момент възможността да ги загубят придобива реални очертания. Той знаеше, че никога няма да напусне това място. Неговият живот беше само тук и той не можеше да направи нищо, за да промени това положение.

В десет часа се върна в Чарлстън и оттам по Уорън Стрийт стигна до офиса си. Изненада се да завари вратата отворена и Козловски седнал на конферентната маса. Пред него имаше кутия с понички и две големи кафета.

— Търсих те — каза приятелят му.

— Нали си детектив? Не е трудно да ме намериш.

Козловски сви рамене.

— Не бих казал, че те търсих усилено. Вчера си тръгна доста набързо. Реших, че вероятно искаш да останеш сам.

— Не стига, че е красив, ами и състрадателен. Лиса е извадила късмет с теб.

Козловски побутна едно от кафетата към Фин и той седна на масата.

— Това е за теб.

— Благодаря.

Двамата се умълчаха. Седяха и се оставиха кафето да ги стопли.

— Дядо Коледа какво ти носи? — попита Козловски след известно време.

Фин поклати глава.

— Само голяма буца въглища.

— Сигурно не си слушал през годината.