Дэвид Хосп - Невинност

— Това, което понякога е трудно да се улови, е, че макар и всеки да има различно ДНК като цяло, ДНК на двама души си прилича по много признаци. Предвид сложния процес, при който се създава едно човешко същество, със сърце, бели дробове и останалите органи, с ръце и крака — всичко, от което се състои човешкото тяло — фактът, че всички ние много си приличаме, е забележително постижение на инженерната химия и е достойно за възхищение. В светлината на казаното, разликите в ръста или цвета на очите ни се струват сравнително незначителни. Наистина, при хората над деветдесет и девет процента и деветдесет и девет на сто от ДНК са идентични. Разликите се откриват само в няколко конкретни и изолирани места на ДНК спиралата, където редът може да варира. Тези места са известни като точки на идентификация и ФБР е разпознало досега петнайсет такива точки, които се използват при ДНК анализи. Ако редът на протеините в тези точки съвпада при два различни образеца на ДНК, тогава можем да бъдем убедени, че и двата образеца са от ДНК на един и същи човек.

Фин кимна. Лекцията до голяма степен съответстваше на това, което той беше изчел през изминалата седмица.

— Ясно — каза. — Значи има петнайсет такива точки, правилно ли съм разбрал?

— Правилно.

— Но в показанията си вие твърдите, че сте успели да установите съвпадение по седем точки на идентификация между ДНК на господин Салазар и това на материала, взет изпод ноктите на полицай Стийл, така ли е?

— Вярно е.

— Бихте ли обяснили защо не сте могли да установите съвпадение по всичките петнайсет точки?

— Да. Вижте, ДНК пробата, която изследвахме, беше отпреди повече от петнайсет години. Освен това трябваше да работим с много малки образци — взети от малки частици тъкан, които се бяха слепили със самия нокът. В резултат на това неизбежно имаше разложение и замърсяване на ДНК и нямаше как да се сдобием с чисти проби, за да установим съвпадение по всичките петнайсет точки.

— Значи в случая няма пълно съвпадение — каза Фин.

Хоровиц поклати глава.

— Не, тук грешите. Трябва да разберете, че тези конкретни точки се различават крайно много при различните хора и те се състоят от хиляди протеинови двойки. Вероятността някой друг да има същата поредност на двойките при всичките седем точки е почти нищожна. Всъщност ФБР изисква да има съвпадение само по пет точки, за да е налице положителна идентификация. Така че тук имаме пълно съвпадение по всички научни стандарти.

Фин беше нагазил в дълбоки и опасни води и трябваше много предпазливо да формулира въпросите си.

— Като казвате, че вероятността някой друг да има същата поредност на двойките при всичките седем точки е почти нищожна, как точно определяте думата „нищожна“ при тези обстоятелства?

— Не съм напълно сигурен. Може би едно на сто милиона.

— И, докторе, какви са шансовете брат или сестра на господин Салазар да има ДНК, което съвпада по седем точки с неговото ДНК?

Въпросът свари специалиста напълно неподготвен и на него му трябваха няколко секунди, за да отговори:

— Не мога да дам становище, без да съм проучил подробно въпроса — отвърна.

Сега беше момент Фин да атакува:

— Не можете да дадете становище! Докторе, вие днес давате показания, заради които един невинен човек може да бъде пратен обратно в затвора до края на живота му, и казвате, че не знаете каква е вероятността ДНК да съвпада с това на друг човек!

— Не исках да кажа точно това. Със сигурност вероятността е по-голяма, но не знам колко точно по-голяма.

— Колко по-голяма, докторе?

— Както отговорих вече, не знам точно.

— Какво ще кажете за едно на сто?

Хоровиц се замисли:

— Възможно е.

— А може ли вероятността да е по-голяма? — притисна го Фин. — Например едно на петдесет?

— Не знам.

— Едно на десет?

— Не.

— Как можете да го твърдите със сигурност? Току-що казахте на съда, че не знаете каква е вероятността, а сега казвате, че знаете. Какво се промени, докторе? Да не би докато седяхте тук, да проведохте едно бързо проучване?

— Не, разбира се, че не! Просто е прекалено голяма.

Съдейки по зачервеното лице на Хоровиц, ако още малко го притиснеше, лаборантът никога нямаше да се съгласи да работи отново с него. Но връщане назад нямаше.

— Струва ви се прекалено голяма? И искате да изпратете човек в затвора само защото вероятността ви се струва прекалено голяма?

— Нямах предвид това.

— Истината е, докторе, че първия път вие казахте истината. Вие нямахте никаква представа каква е вероятността брат или сестра на господин Салазар да има ДНК, което да съвпада по седем точки на идентификация, нали така?