Дэвид Хосп - Невинност

Когато се прибра в килията си, Салазар трепереше. Свободата, която се беше надявал, че е много близо до него, изведнъж му се стори непостижима и животът, който си беше мечтал да изгради заедно със семейството си, се изпари пред очите му. Седнал на койката, той се помъчи да се овладее, но единственото, за което си мислеше, беше дъщеря му. Спомняше си я като бебе — спомняше си как я държеше в ръцете си в момента, в който беше в плен на болката от загубата на жена си и му беше останала само любовта към това прекрасно, но беззащитно създание. През онези първи трудни месеци той се хвана за тази мисъл като за спасителен пояс, оправдавайки смисъла на своето съществуване именно с нейното благополучие. През онзи ден, в който майка й почина и тя почти нямаше възможност да я опознае, той се закле, че винаги ще я защитава. И ето сега се беше провалил, не беше удържал на обета си. Беше планирал да прекара живота си с нея, да й се реваншира за цялото това време, в което му беше отнета възможността да бъдат заедно. Но сега всичките му мечти и планове се разпаднаха като мираж.

Той бръкна в дюшека и извади мобилния телефон, надявайки се за последен път да му се налага да го използва. Набра номера и когато вдигнаха, той заговори тихо:

— Излезе резултатът от ДНК анализа. Положителен е. И двамата знаем какво означава това.

— Съжалявам — отговори гласът на другия край на линията.

— И аз съжалявам. Готов ли си да направиш това, което трябва да се направи? — Въпросът му беше посрещнат с мълчание. — Готов ли си? — попита отново.

— Господин Фин ще продължи ли докрай?

— Не знам. Той вече не ми вярва. Но това няма да има значение, ако ти не си силен.

Отново настъпи тишина. Накрая гласът отговори:

— Ще направя каквото се налага. Заради теб.

— Не заради мен.

— Не, не заради теб. А защото така трябва.

— Добре — отвърна Салазар.

— Съжалявам.

— Знам. — Затвори телефона и го напъха отново в дюшека. Легна на койката и се загледа в тавана. Нямаше да може да заспи и нощта щеше да е дълга. Но пък досега никога не беше губил търпение.

Козловски протегна крака под масата в офиса на Фин.

— Значи продължаваш да го представляваш?

Адвокатът седеше на бюрото си, насочил вниманието си към листовете хартия пред него, преструвайки се, че се подготвя за утрешното съдебно заседание.

— Мисля, че да. Малко е ненормално, но какъв избор имам?

— Не виждам такъв. — Приятелят му се почеса по главата. — В края на краищата, не вярвам да е толкова трудно. Мисълта ми е, че ти и преди си представлявал виновни клиенти. Мамка му, та деветдесет процента от клиентите ни са виновни в една или друга степен.

— Този случай е по-различен.

— С какво?

— Най-напред не съм вярвал на никого от тях. Но на Салазар… — Фин въздъхна тежко, търсейки подходящите думи, но те така и не идваха.

— Мислеше си, че този път вършиш добро ли?

— Да — отвърна. — Точно така.

— Мислеше си, че така ще се пречистиш? Да получиш изкупление в чистилището?

— Май че да.

— Да, виждам. Забрави. Светът не се ръководи по такива правила и ти го знаеш. Ти си добър адвокат. Това означава, че девет от десет човека, които се обръщат към теб за помощ, не са невинни. Ако започнеш да се връзваш на лъжите им, ще си загубиш ума. Ти си адвокат, върши си работата.

Фин поклати глава.

— Просто не разбирам. Макинтайър призна, че е натопил Салазар. Стийл и Форние го потвърдиха. Как тогава може да е виновен той? Просто не се връзва.

— Защо? Мислиш, че ченгетата не топят престъпници ли? Виж случая на О Джей Симпсън, за Бога. В повечето случаи е най-лесно да се натопят именно виновните и престъпниците. И в този случай Макинтайър е мислел, че топи невинен човек. Мислел, че престъплението е било извършено от ВДС, но е грешал. Така че, вместо да натопи невинен, той е имал късмета да го стори с човека, който действително е извършил престъплението. Направи равносметка като адвокат. В края на краищата, изходът не е чак толкова лош.

— Не, не е — съгласи се Фин. — Но какво, по дяволите, да правя тогава с ДНК доказателствата?

— Ако Салазар беше един от многото ти клиенти — ако ти не му беше повярвал — как щеше да постъпиш тогава?

— Не знам. Вероятно щях да се опитам да скрия резултата. Хоровиц всъщност още не е завършил доклада си и аз му казах да не бърза. Предполагам, че бих могъл да мина и с това, с което разполагам в момента — доказателствата от Макинтайър, Смити, Стийл и Форние. Виновен или не, но начинът, по който са го натопили, направо си вони. Най-малкото уликите, с които разполагаме, ще са достатъчни да привлечем вниманието на съдията.