Дэвид Хосп - Невинност

Карлос се движеше бързо, но тихо. Отвори рязко вратата на църквата. Вмъкна се вътре и се озова лице в лице с чернокос мъж в скъп костюм, с револвер в ръката. Шокирани, двамата се гледаха няколко секунди и тогава мъжът с костюма насочи револвера към него. Карлос си даде сметка, че няма да има време да насочи пистолета си и пристъпи напред, за да избие с лакът ръката на костюмаря.

Двамата бяха само на трийсетина сантиметра един от друг и лакътят на Карлос се заби в меката тъкан на предмишницата на мъжа. Револверът изхвърча от ръката му, падна на пода и се плъзна под една от пейките в залата. Мъжът отчаяно съпроводи с поглед оръжието си, докато не се скри под пейката. После вдигна очи и видя насочения към него пистолет, както и усмивката на лицето на Карлос и пребледня.

— Почакай! — каза непознатият, от което усмивката на престъпника стана още по-голяма. Той насочи оръжието към гърдите на мъжа. Тръпката от убийството не можеше да се сравни с нищо друго.

— Почакай! — бяха единствените думи, които хрумнаха на Фин. Умът му запрепуска трескаво, търсейки изход. Но нямаше никакво време, а и беше лукс да мисли сега за стратегии. Затова направи единственото възможно нещо миг преди Карлос да е натиснал спусъка: наведе глава и бързо тръгна срещу него. Рамото му се заби в гърдите на Карлос и го избута към олтара.

Карлос беше силно изненадан, а и Фин беше поне петнайсет килограма по-тежък. Гангстерският водач нямаше какво да стори, освен да се остави непознатият да го избута. След около три метра Карлос се спъна в стъпалото пред амвона и двамата паднаха един върху друг. Фин чу как пистолетът на престъпника се удари в олтара и си помисли, че отчаяната му маневра е успяла. Оптимизмът му обаче беше мимолетен, когато бандитът нанесе три бързи удара с юмрук в тялото на Фин. Това бяха силни, добре премерени удари, които му изкараха въздуха. Адвокатът се опита да окаже съпротива, но болката от раната на ръката беше непоносима и той веднага си каза, че ще трябва да се оттегли.

Фин се изтърколи настрани и запълзя към вратата, все още превит на две. Обърна се назад и очакваше гангстерът да тръгне да си търси пистолета по пода. Вместо това той посегна към нещо, което му беше под ръка — дълъг метален предмет, подпрян на стената до олтара. Когато бандитът взе предмета, Фин веднага го позна и забърза още повече към изхода. Не беше лесно да накара краката да го послушат толкова бързо. Пред него, тъкмо когато се пресегна към вратата, зърна сянка на стената — Карлос, вдигнал ръце над главата си, беше стиснал мачетето само на метър зад него.

Фин се хвана за вратата и рязко я отвори точно когато Карлос замахна силно и бързо с мачетето.

Адвокатът вдигна очи и видя Козловски.

Козловски не се съмняваше, че е намерил Карлос. Лицето на мъжа пред него представляваше неописуема маска на гняв, ненавист и еуфорична жажда за кръв. При това нашарена маска, произведение на изкуството с две горящи от омраза очи.

Козловски не се поколеба. Той сграбчи Фин за рамото, силно го издърпа и го метна надясно. В същия миг острието се заби в металната рамка на вратата, от което в тъмното се разхвърчаха искри. Козловски беше извадил пистолета, но след като издърпа Фин, изгуби равновесие и когато Карлос вдигна отново мачетето, поряза Козловски по кокалчетата. Ударът не беше достатъчно силен да отреже пръстите му, но успя да го накара да изпусне пистолета. Детективът погледна ръката си и видя кръвта.

Карлос насочи гнева си срещу Козловски. Нападна отново, размахвайки мачетето като обезумял сарацин. Замахна, определено целейки се в гърлото на противника си. Козловски се наведе светкавично и парира удара с рамо в предмишницата на Карлос. Така детективът не му даде възможност да се възползва от предимството на дългото хладно оръжие. Когато Карлос започна да се бори да създаде достатъчно дистанция между двамата, за да атакува отново с мачетето, той го удари с чело в лицето.

За повечето хора този удар щеше да е достатъчен, за да ги прати в нокаут, но гангстерският лидер само временно се зашемети и залитна назад. Козловски продължи настъплението си. Сграбчи го за ръката и го събори на пода в подножието на олтара. С едната ръка държеше китката му и дланта, която стискаше мачетето, с другата бързо и методично му нанасяше юмрук след юмрук в лицето.

По лицето на Карлос потече кръв, носът му беше разбит. Той издаде нещо като писък от болка, а Козловски почувствал вкуса на отмъщението, продължи да го налага.