Дэвид Хосп - Невинност

— И затова натопи Салазар.

— Да. Знаех, че на Стийл е наредено да проследи определени лица — нелегални емигранти, за да бъдат те депортирани. Направих проверка и разбрах кой е на първите места в списъка й и върху кого се е фокусирала. Излезе името на Салазар и си казах: какво пък? Всеки друг на негово място също щеше да ми свърши работа. Отидох при Форние и му казах, че Стийл го е разпознала, но без пръстови отпечатъци няма да можем да го пипнем. Щом той направи магията, отидох при Стийл и й казах, че имаме съвпадение на пръстовите отпечатъци, но няма да е достатъчно, освен ако тя не даде показания. Просто така, открихме и закрихме делото. И аз реших всичките си проблеми, нали така?

— Никога не става толкова лесно — възрази Козловски.

— Петнайсет години бях убеден, че е толкова лесно. Единственият минус беше, че Карлос и момчетата му сега ме държаха с компромата срещу мен и имаха повече власт над мен, отколкото аз над тях. А те не са от скромните типове.

С течение на времето, докато бизнесът им се разрастваше, те искаха все повече и повече от мен и аз не можех да сторя нищо, не можех да откажа. Сега, след като цялата помия излезе наяве, те решиха, че не съм им нужен повече. Затова седя в тъмното и ги чакам да се появят. Чувствам се малко като Буч Касиди и Сънданс Кид, седнал в тази колиба, на края на филма, чакащ цялата шибана мексиканска армия да открие огън по мен.

— Във филма беше никарагуанската армия — поправи го Фин.

Макинтайър погледна към него за първи път. После се обърна пак към Козловски:

— Къде го намери този?

Детективът подмина въпроса.

— Ами Добсън?

— Другият адвокат ли? — Макинтайър отново сведе глава. — Опитах се да го предупредя, да го разубедя, но той не искаше да ме чуе. По някакъв начин беше разбрал, че Карлос и хората му действат от една малка църква близо до летище „Логан“ в Източен Бостън и отиде там. — Мак пребледня. — Аз бях там, Коз. Никога не съм виждал подобно зверство. Повярвай ми, не ти трябва да си имаш работа с тези хора.

— Те още ли са в тази църква в Източен Бостън?

Макинтайър кимна.

— Досега да са се преместили, но чакат голяма доставка утре вечер и не могат да си позволят да организират наново операцията.

— Голяма доставка?

— Да, те разшириха контрабандния си бизнес. Преди прекарваха само простички имигранти, търсещи по-добро място за живеене. През последните години се натъкнаха на нова златна жила — прекарване на араби.

— Терористи?

Макинтайър сви рамене.

— Не знам със сигурност. Те не носят униформи, но допускам, че са такива.

— И те ще докарат част от тях утре вечер?

— Да. Заедно с някои други, които са имали „късмета“ да скътат малко пари, за да ги обрекат на робство тук.

Козловски се замисли.

— С колко души разполага Карлос?

— Не знам точно. При доставка обикновено води със себе си четири-пет човека.

— Въоръжени ли са?

— Тежко.

— Колко имигранти ще има?

Макинтайър се помъчи да си спомни:

— Мисля, че са четирима араби и може би пет-шест от редовните нещастници.

— Арабите ще бъдат ли въоръжени?

— Шегуваш ли се? Карлос може и да прави бизнес с тях, но им няма такова доверие, че да им позволи да носят оръжие. Много е хитър.

Козловски седна, гледаше напрегнато Макинтайър, сякаш не можеше да вземе решение. После изключи диктофона.

— Имам само още един въпрос, Мак — каза.

— Като че вече не ти дадох достатъчно? Не че има значение. Така или иначе аз вече съм труп.

— За мен е важно. Ти участва ли в нападението срещу Лиса Кранц снощи?

— Срещу кого?

Козловски го изгледа изпитателно и Фин знаеше, че приятелят му дебне за издайнически жестове.

— Лиса Кранц. Тя работи при нас и беше нападната снощи. Нищо ли не знаеш за това?

— Огледай се, Коз. Как мислиш, много време ли прекарвам навън през последните дни?

— Прекарваш ли?

— Не.

Детективът продължи да го гледа напрегнато още няколко секунди, след което стана.

— И сега какво следва? — попита го бившият му колега.

— Сега ще отидем и ще почистим забърканата каша. — Той тръгна към вратата.

— Не, питам за мен. Какво, по дяволите, да правя сега? Те ще дойдат да ме убият, нали ти казах?

— Да, разбрах.

— Не мога да се обадя на ченгетата.

— И това знам.

— Е, и какво да правя?

Козловски го изгледа студено.

— Сам си изкопа гроба, Мак. Ако бях на твое място, щях сам да се погрижа. — Отвори вратата и погледна отново назад. — И, Мак?

— Да?

— Не бих отлагал изобщо.