Дэвид Хосп - Невинност

Направи десет крачки по Уошингтън Стрийт, навел глава, за да заобикаля купчините сняг и локвите по пътя си. В тази поза получи първия юмрук точно под ребрата, който му изкара въздуха.

Фин и Козловски наблюдаваха от улицата, когато Форние излезе от бара. Бяха го следили, откакто той си тръгна от управлението, и вече повече от два часа се опитваха да се стоплят в колата на адвоката.

Детективът изчака, докато Форние се изравни с тясната пътечка между сградите, приближи се отстрани и го удари. Той се свлече на земята и Козловски го бутна в пътечката, вътрешността на която не се виждаше от улицата, Фин го последва.

— Кажи ни за случая на Салазар — каза адвокатът, докато Козловски държеше дребничкия полицай притиснат към стената.

Форние още беше превит на две, но съумя да вдигне глава и разпозна нападателите си. На лицето му се изписаха страх и гняв.

— Майната ви! — изсъска, докато кашляше от удара в корема.

Фин погледна към Козловски.

— Май се нуждае от още една покана.

Козловски отново го удари, този път по-силно. Форние се ококори и изплези подутия си и посинял език. Детективът отстъпи малко назад и го удари в челюстта, с което го събори на земята.

Форние се просна в заледената локва и изплю кръв.

— Аз съм полицай! — извика. В гласа му се долавяше паника. — Не може да постъпвате така с полицай!

Фин приклекна до него.

— Полицай, който петни значката си — отвърна той. — Ти изгуби правото да имаш специален статут. Заради теб един невинен човек е в затвора вече петнайсет години.

— Не знам за какво говорите — изскимтя Форние. По очите му обаче ясно си пролича, че лъже. Козловски се засили и го ритна силно в хълбока, от което последва ново хленчене.

— Нека ти обясня каква е ситуацията, Форние — каза Фин. — Не само че си изпратил невинен човек в затвора, но си оставил и виновниците да се измъкнат на свобода. Които и да са, те започнаха да вредят на други невинни хора. Един от нашите пострада от твоите приятели и пострада сериозно. Не стига това, ами тя е приятелка на Коз. Никога не съм го виждал толкова ядосан. Разбра ли ме? В момента единственото, което искам да чувам от теб, са подробностите по манипулирането на делото на Салазар. Знаем, че си извадил стар отпечатък, за да подкрепиш заключението си. Знаем, че вторият отпечатък е бил специално поставен върху оръжието.

Форние изгледа с широко отворени очи първо Фин, после Козловски.

— Точно така, знаем. И имаме експерт, който ще даде показания. С теб е свършено. Искаме само да ни кажеш кой те подтикна да го направиш.

Форние явно щеше да се пречупи всеки момент. Но погледна Фин и отново просъска през кръв:

— Майната ти!

Фин се изправи и кимна на Козловски.

Той се наведе и вдигна от земята Форние, който се разкрещя от ужас. Козловски го сграбчи за яката и го метна в една голяма полузамръзнала буца сняг до стената. Лицето на Форние се заби в снега и леда, като това заглуши виковете му. Детективът набута главата му по-дълбоко в снега. Когато въздухът му свърши, Форние започна да се мята и се опита да удари Козловски, за да се освободи. Обаче и малкото сили, които имаше, започнаха да го напускат.

Козловски го извади от снега, хванал го за врата, и го обърна с лице към Фин. Нещастникът приличаше на мокра улична котка. Ноздрите му бяха пълни със сняг и лед и той се изкашля и изплю няколко пъти, за да си поеме въздух. От дълбока рана на челото му — вероятно причинена от остро парче лед — течеше кръв.

— Приличаш на пихтия, Форние. Наистина ли искаш да продължим по този начин? — попита го адвокатът.

Мъжът продължи да кашля и да плюе сняг, без да каже нищо. Фин отново кимна на Козловски.

— Пъхай го пак — каза и Козловски отново напъха Форние в снега.

— Не! Моля ви! — извика той точно преди главата му пак да потъне в снега.

— Видя ли? Знаех си, че ще се съгласиш. Следващия път не се колебай толкова дълго и няма да се наложи да влизаш пак там. — Фин изчака трийсет секунди и потупа приятеля си по рамото.

Форние изглеждаше ужасно, когато го извадиха. Лицето му беше посиняло, а по брадичката му се стичаше тънка струйка повръщано.

— Мак! — каза кашляйки и падна на колене. — Макинтайър беше! Той ме накара да го направя.

— Какво точно ти каза?

— Каза ми да извадя отпечатъка от досието на Салазар и да поставя нов, докато Салазар беше задържан.

— Защо?

— Не знам — изхленчи Форние.

— Искаш ли пак в снега? — попита го Козловски и го хвана за яката.