Дэвид Хосп - Невинност

Езерото беше изпразнено за през зимата, но снегът се беше усилил и го беше запълнил наполовина. Джими се загледа в него и се размечта за топлите зими в неговия роден град на мексиканската граница. Как се беше озовал в тази забравена от бога градска тундра?

Той свали якето и треперейки, погледна рамото си. Раната продължаваше да кърви, макар и по-слабо. Завъртя глава, за да огледа отблизо. Ясно се виждаха входното и изходното отверстия, от което му стана по-леко. Беше сигурен, че куршумът не е заседнал в плътта му, и след като опипа раната с пръсти, му се стори, че куршумът е преминал, без да засегне костите или ставите. Имаше късмет. Макар че болката беше силна, можеше да движи ръката си — засега. Но не можеше да отиде в болница. Огнестрелната рана щеше да повдигне доста въпроси, на които не можеше да даде задоволителни отговори. Нито можеше да поиска помощ от ВДС. Той се беше провалил и докато не се поправеше, за тях щеше да бъде слабото звено. С очите си беше виждал как Падре се отървава от слаби звена. Възможностите му за действие бяха силно ограничени.

Загреба с шепата си сняг и го посипа върху раната, с надеждата да спре кървенето, едва сдържайки се да не изкрещи от болка. Но студът притъпи болката и той се поотпусна, облегнат на тухлената стена.

Внимателно обмисли положението си. Изкушаваше се да избяга от града — да си събере багажа и да замине обратно на юг. Но не можеше да го направи. Единственият му дом се намираше на три хиляди километра оттук, а и дори и да стигнеше до родния си град, хората на Карлос щяха да го открият и там.

Само щеше да спечели няколко седмици, не повече. А и предвид ужаса, който щеше да го застигне, когато го намереха, подобен ход не си заслужаваше.

От друга страна, довършването на задачата в Бостън нямаше да е лесно. Адвокатът щеше да е нащрек и нямаше да е лесно да се промъкне до него. По-важното беше, че дори и да имаше късмета да се добере до него, Джими осъзнаваше, че вече няма душевната сила да убие. Преди да се захване със задачата, знаеше, че ще е трудно, но си мислеше, че ще е способен да го направи. И преди беше заповядвал да пребият други хора, и макар че сам никога не беше участвал лично в ликвидирането на някого, в неговия роден град убийства ставаха често и той повярва, че лесно ще може да прекрачи границата.

Но сгреши. Да наредиш на други да го направят беше едно нещо. Това беше бизнес и фактът, че боят не беше нещо крайно и окончателно, с необратими последици като убийството, все още позволяваше на Джими да спи спокойно. Но когато допря острието до гърлото на адвоката, си даде сметка, че пропастта между даването на заповеди и прерязването на гърлото беше твърде голяма и дълбока, за да може да я преодолее. Независимо че беше заплашен от наказание от Карлос и неговите главорези, разбра, че никога не би могъл да гледа в очите някого и да сложи край на живота му.

Оставаше му само едно. Беше изучил достатъчно добре навиците на Bин и знаеше слабостите му. Може би този човек не трябваше да умре. Може би имаше и друга възможност.

Джими облече отново якето си и стана, борейки се с лекия световъртеж. Трябваше първо да свърши една работа, после щеше да почива. Пое си дълбоко дъх и обмисли стъпка по стъпка точно какво щеше да направи. Нямаше да е лесно, но беше възможно.

Погледна още веднъж към изкуственото езеро, бледосиньо на светлината на уличните лампи. Загърна се с якето по-плътно и тръгна към Бек Бей. Запита се кой би избрал доброволно да живее на такова студено място.

— Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш?

Козловски застана до бялата стена на болничната стая и поклати глава. Почувства се като баща, който хока сина си, но не можеше да се въздържи. Лиса седеше на стол до леглото на Фин. Салазар беше излязъл от стаята.

— Мислех си, че може да разбера нещо, което да ни помогне — отвърна адвокатът. — И мисля, че успях.

— А аз мисля, че почти успя да си уредиш място в моргата.

— Не ме слушаш.

Приятелят му поклати глава.

— Не, ти не ме слушаш. Снимките на трупа на Марк Добсън не бяха ли достатъчни? Тези, с които си имаме работа, не си поплюват. Не са като Слокъм, който изпраща някакъв ирландски бабаит да те сплаши. Тези хора ще ти извадят сърцето и ще те накарат да го изядеш. Буквално. Сега разбра ли го? Ти си мишена и докато се занимаваме с този случай, няма да излизаш никъде без мен, разбра ли?

Фин се надигна в леглото, като за малко не изтръгна системата от ръката си.