Дэвид Хосп - Невинност

Фин си каза, че си заслужава да опита, макар че можеше и да не стане. Незабелязано изнесе единия си крак назад и внимателно нагласи юмрука си, готов да нанесе кроше. Беше отчаян: едва ли щеше да спре мачетето да среже меката тъкан на врата му. Щеше да има сериозни поражения и той го знаеше, но можеше и да оцелее. Поне за известно време. Вероятно мъжът щеше да замахне втори път и въпросът щеше да се реши окончателно, но в момента това беше най-добрият избор, Фин се приготви за удара и тъкмо се канеше да пробва, когато чу друг вик от входа на алеята.

— Пусни го!

Гласът дойде оттам, където преди малко беше стоял скитникът. Старческият и немощен говор беше заместен от отсечената заповед, произнесена силно и авторитетно, Фин погледна натам. Бездомникът го нямаше, а на негово място стоеше слаб човек, който държеше пистолет, насочен право към главата на нападателя с мачетето. В тъмното Фин не можа да различи лицето на своя спасител.

— Пусни го — повтори мъжът с пистолета с още по-твърд тон. Той вдигна пистолета.

Острието на мачетето остана допряно до гърлото на Фин, но натискът намаля. Мъжът, който само преди миг щеше да пререже гърлото на адвоката, сега беше насочил вниманието си към непознатия с пистолета. Той стоеше на поне десет метра от тях и от такова разстояние можеше да стреля и да улучи само професионален стрелец, особено предвид близостта на мачетето до врата на Фин.

Фин погледна към нападателя си и прочете на лицето му, че той също преценяваше шансовете си срещу човека с пистолета. С всяка следваща секунда натискът на острието върху гърлото на Фин леко намаляваше. Когато Фин усети, че острието се е отдръпнало, той не се поколеба и с едно плавно движение издърпа тялото си назад и удари с юмрук в ръката на нападателя.

Онзи беше съвсем изненадан и ръката му се изстреля нагоре, острието изсвири до ухото на Фин, на косъм от лицето му. Адвокатът се отклони назад, към стената, и тогава проехтя изстрел. Но мъжът с мачетето не се уплаши. Той също действа бързо и решително и замахна силно с мачетето към главата на Фин.

Фин вдигна ръка, за да отбие удара. Макар и леко, острието се заби в предмишницата му. Той извика от болка.

Отекна втори изстрел и Фин залегна на земята. Мачетето отново се устреми към него, но пропусна и се заби в тухлите — там, където Фин беше стоял само преди секунда.

Адвокатът вдигна поглед и видя мъжът с пистолета да тича към тях и да се прицелва. Нападателят замахна още веднъж и само на сантиметри пропусна гръдния му кош, след което изчезна. Избяга навътре в алеята и се скри в тъмнината. Мъжът с пистолета дотича до Фин, застана над него, прицели се в нападателя и изстреля бързо три куршума, Фин чу вик от вътрешността на алеята и видя как беглецът се олюля и се блъсна в стената, после стана и продължи бягството си в мрака, а мъжът с пистолета затича след него.

Останал сам, Фин погледна надолу. Снегът под него беше станал тъмночервен, както и онази част от панталона му, над която държеше ранената си ръка. Той свали палтото и сакото, за да оцени поражението.

— По дяволите — изруга той пред вида на раната. Мачетето беше срязало парче от плътта, което висеше. С дясната си ръка той разхлаби вратовръзката си, свали я от врата си и я приложи до лявата предмишница. Стисна със зъби единия край на вратовръзката и със свободната си ръка затегна другия край на импровизирания турникет.

Когато свърши, погледна към мъжа с пистолета, който тичаше обратно към него. На Фин му мина през ума да побегне, но си каза, че ако непознатият искаше да го убие, не би рискувал живота си, за да го спасява. Още не можеше да види ясно лицето му, макар и да му се стори, че го познава. Когато мъжът приближи, той го позна: Мигел Салазар. Фин загуби ума и дума.

Мигел се наведе до него и веднага заговори лекарят в него. Хвана ранената ръка на Фин и я огледа. Адвокатът започна да трепери.

— Къде сте се научили да връзвате турникет? — попита го Мигел.

— Когато бях по-млад, често участвах в боеве с ножове — отвърна той.

— Сериозно?

— Сериозно. Не е нещо, с което се гордея, но жизненият опит понякога може да бъде полезен.

Мигел не каза нищо, само продължи прегледа.

— Уцелил ви е в средата на мускула и не ми се струва срязан. Костите не са счупени, което е голям късмет. Но трябва да ви закараме в болница, където ще мога да огледам раната.

Той забеляза, че Фин трепери, и свали палтото си.

— Може би сте в шок.

— Не съм в никакъв шок, просто ми е студено.