Дэвид Хосп - Невинност

Огледа се отново, търсейки нещо — но какво? Съдейки по прочетеното от показанията на Стийл по делото на Салазар, в момента той стоеше точно на същото място, на което тя беше открита с изтичаща кръв и опасност за живота. Сцената беше трагична със сигурност, но сега, когато беше на мястото, не можеше да улови значението и смисъла, не можеше да намери вдъхновение. Определено мястото нямаше почти никаква връзка със Салазар, който тогава беше живял на десет пресечки оттук. И още по-малко имаше връзка със Стийл, която живееше в Южен Бостън, на повече от десет километра оттук.

И тогава разкритието го осени изведнъж. Той се изпоти въпреки студа. Сви дланта си в юмрук и се удари по челото. Беше чел протоколите от разпитите в съда толкова пъти, че можеше да ги възпроизведе наизуст. Сега отново ги проиграваше в съзнанието си, опитвайки се да си спомни дали този въпрос беше зададен изобщо.

Определено показанията на Стийл за нападението бяха подробни и точни. Тя вървяла по „Кълъмбъс“ и подминала началото на алеята, когато била ударена по главата и замъкната на това място. Осъзнала реалността, когато нападателят допрял мачете до гърлото й. Дори на хартия показанията бяха покъртителни и Фин знаеше от опит, че Салазар изобщо не е имал шанс да бъде оправдан, щом тя е застанала пред съдебните заседатели и съдията.

Но емоционалната сила на нейния разказ беше фокусирала вниманието на всички, включително и на Фин, като в същото време един въпрос беше останал без отговор: Какво е правила тя по това време? Защо, след като официално не е била на служба, се е скитала сама в един от най-опасните райони на града, на километри от дома й? Колкото и мизерен да се струваше сега на Фин районът, положението беше много по-зле преди петнайсет години. По онова време дори ченгетата невинаги се престрашаваха да минат оттук, ако нямаха основателна причина.

Имаше само един възможен отговор и той се почувства като глупак, че досега не го е забелязал: тя беше провеждала някакво независимо свое разследване; нещо, за което нарочно не искаше да се разчува и да попада в съдебните протоколи.

„Тя е била на служба онази вечер“ — каза си Фин. Значи въпросът, на който трябваше да си отговори, беше какво е разследвала тя тук.

Той се усмихна на себе си, доволен, че от проучването му е имало полза, че е успял да се хване за нещо, макар и хлъзгаво, на което да стъпи. Облекчението му обаче не трая дълго. Той чу как нещо зад него мръдна, доста по-голямо от котка този път, и осъзна, че не е сам в алеята.

В този миг беше сграбчен и захвърлен в тухлената стена отстрани на алеята. Удариха го в лицето с нещо твърдо, тежко и студено, което го дезориентира. Трябваше му минута да се окопити и тогава видя, че в гърлото му е опряно голямо острие.

Проследи с поглед острието към ръката, която го държеше, после от ръката към лицето на нападателя.

— Господин Фин — каза онзи. — Или ще говорите, или ще умрете.

— Къде отиде той? — В тона на Козловски имаше нещо, което накара Лиса да се напрегне.

— В Роксбъри.

— Сам? Къде в Роксбъри?

— Откъде да знам? Обядвахме, после се върнахме, той погледна набързо книжата си и каза, че излиза да провери нещо.

— Не го ли попита къде? — Козловски изглежда беше разтревожен. Никога не го беше виждала такъв. Лиса застана нащрек.

— Казах ти, че отиде в Роксбъри, но не го попитах за адреса.

— И го пусна просто така?

— Какво, по дяволите, означава това? Той ми е шеф, трябва да го завържа с верига за бюрото ли?

Сега Козловски се намръщи.

— Не, но не ми харесва, че е тръгнал сам. Не и предвид развоя на това дело. Добсън беше убит, Салазар беше нападнат в затвора и сега цялата бостънска полиция се е надъхала срещу нас. Фин си мисли, че може да се погрижи сам за себе си, но не е така. Поема прекалено много рискове и това ще го убие някой ден. Докато не свърши този случай, трябва да бъда непрекъснато с него, за да не направи някоя глупост.

— Е, може би, ако от време на време излизаш от кабинета си, да го държиш под око, ще ти е по-лесно. — Тя видя, че с думите си го нарани, и съжали. С по-мек тон добави: — Откъде си сигурен, че ще направи някоя глупост?

— Това е Фин. Той винаги го прави.

— Имаш право. Сигурна съм, че е добре и му няма нищо — каза тя, повече за да успокои Козловски.

— Може би. Той върна ли се в кантората?

— Не знам. Предполагам. Излезе към четири часа и аз си помислих, че няма да се бави повече от час. — Тя погледна часовника. Наближаваше шест. — Сигурна съм, че нищо му няма — повтори.