Дэвид Хосп - Невинност

— Мак? Добре ли си? — Беше Кунц. Той се опита да се усмихне. — Изглеждаш ужасно — каза тя.

Мак понечи да отговори, но от устата му не излезе звук. Понечи да издиша, но не успя. Внезапно усети как паниката го стисна като с клещи и преди да успее да реагира, повърна върху бюрото си.

Джими Алварес беше наблюдавал адвоката Скот Фин в продължение на ден и половина. Не беше достатъчно. Не и за да свърши работата добре. Беше му повтаряно многократно от жестоки и безжалостни мъже, които в миналото беше наемал да оправят бъркотии като тази — трябва внимателно да планираш действията си и да опознаеш добре маршрутите на мишената, за да можеш да избереш безлюдно място. Място, от което ще имаш гарантирано бягство.

Бяха му казвали, че от другата страна на границата, в Мексико, е лесно. Убийствата и отвличанията бяха на практика част от националната икономика и дори полицията можеше да бъде убедена да си затвори очите пред престъплението, ако подкупът е достатъчно голям. Тук, в Щатите, беше различно. Тук не можеше да разчита хората да си затворят очите. Тук трябваше да избере подходящо място.

Не че имаше големи познания за тези неща. Той беше бизнесмен. Поне така се възприемаше. Никога не му се беше налагало лично да отнема човешки живот. Мисълта за това го караше да се поти. Убиването влечеше със себе си фаталност и заплаха от кръвно отмъщение, което той още не можеше напълно да разбере.

И така, той чакаше, като си казваше, че се бави само за да изпипа нещата. Това си беше негово вътрешно оправдание и той го знаеше. В действителност не беше сигурен, че е способен да го извърши. Но нямаше избор. Карлос не беше от търпеливите и ако задачата не бъдеше изпълнена, и то бързо, с Алварес щяха да се разправят много жестоко, независимо колко ценен беше той за бизнеса на ВДС.

И така, той седеше край кантората на Скот Фин. Чакаше, наблюдаваше и набираше кураж.

Лиса Кранц се вгледа във Фин в другия край на помещението. Никога не го беше виждала толкова унил досега. На този етап като че не им оставаше какво друго да направят. Техният собствен експерт-дактилоскоп беше изготвил заключение, потвърждаващо съвпадението на пръстовите отпечатъци, а планът да накарат Стийл да промени показанията си поначало беше обречен на неуспех. Разходката до отдела по пръстови отпечатъци им даде интересен поглед върху немарливостта, с която бостънската полиция се отнасяше към пръстовите отпечатъци като веществени доказателства. Но и там удариха на камък. Не им оставаше почти нищо друго. Затова и тримата бяха прекарали сутринта в измислени от самите тях задачи. Фин направи допълнително интернет проучване за ДНК анализите. Лиса прегледа отново съдебната практика, която самата тя беше проучила и събрала преди няколко седмици и знаеше, че трудът й е достатъчно прецизен. Козловски, щом пристигна на работа, се затвори в кабинета си и почти не беше излизал оттогава.

Мисълта за Козловски я накара тайно да се усмихне. Безспорно двамата с него бяха странна двойка. И въпреки това всичко с него беше толкова естествено, лесно и приятно. Той беше всичко, за което тя беше мечтала, че дори и повече. Тих, забавен, силен, мълчалив и най-вече надежден. Той беше като скала и тя постепенно се влюбваше в него.

Отърси се от приятния унес и отново насочи вниманието си към Фин:

— Какво правиш, шефе?

— Преглеждам проучването си за ДНК анализите — отвърна той, без да се обръща.

— Пак ли?

— Да, пак. — Не можеше да скрие огорчението си.

— Само питам.

— Питай колкото си искаш. Отговорът е един и същ. Ще преглеждам и проверявам всеки един аспект от това дело, докато не открия кое е липсващото звено.

Тя стана и отиде при него, застана пред бюрото му. Той не й обърна внимание.

— Ще ходим да обядваме — каза Лиса.

— Хубаво — промърмори той. — Приятен обяд.

— Не аз и Коз. Ти и аз.

Най-накрая той вдигна поглед.

— Трябва да работя. Ти — също.

— Трябва да си вземеш почивка, както и аз.

— Клиентът ни е в затвора.

— Благодаря, че ми каза. Мислиш, че не знам ли? Смяташ, че и тримата не правим достатъчно, за да го измъкнем от затвора? Тогава ще ти съобщя новината: Салазар ще бъде в затвора и утре. И вдругиден, и след това. Може да остане в затвора до края на живота си, каквото и да сториш. Ти, от друга страна, не си в затвора. И няма да си в затвора нито утре, нито вдругиден. Най-вероятно няма да влезеш в затвора до края на жалкия си живот — но все пак живот. Обаче твоята подчинена може да ти го стъжни, ако не излезеш от това скапано настроение. Вдигай си кльощавия задник, взимай си палтото и шапката и идвай с мен на обяд.